Читать «Черният отряд» онлайн - страница 57

— Ти си сменил резбата, мръснико!

Едноокия изсумтя, поклати глава, пак я поклати, пак изсумтя. Очите му се изцъклиха. Гоблин се изкиска, овладя се, пак се изкиска. Мина встрани и изтанцува победоносна джига пред огнището.

По-малко проницателните ни братя изсумтяха. Няколко косъма! С тях и с две сребърни монети може да се повъргаляш с местните курви.

— Господа! — разбра ги Капитана.

Оптическото представление спря. Началникът ни огледа магьосниците си. Размишляваше. Закрачи из залата. Кимна в отговор на собствените си мисли. Накрая попита:

— Едноок, достатъчни ли са?

Едноокия се закиска — изненадващо басов звук за такъв дребосък.

— Един косъм, сър, или едно парченце нокът, е повече от достатъчно. Сър, спипахме го.

Гоблин продължаваше налудничавия си танц. Мълчаливия се усмихваше. Откачени лунатици, всичките до един!

Капитана се позамисли още малко.

— Не можем да се справим с това сами — той обиколи залата. Стъпките Му натежаваха. — Ще трябва да извикаме някой от Покорените.

Един от Покорените. Естествено. Нашите трима магьосници са най-ценните ни ресурси. Трябва да ги защитаваме. Но… Лъхна мраз и ни вкамени като статуи. Един от тъмните последователи на Господарката… Един от онези мрачни господа тук? Не…

— Не Хромия. Той и без друго ни е сърдит.

— От Променливия ме побиват тръпки.

— Нощната сянка е най-лош.

— Че откъде знаеш, по дяволите? Никога не си го виждал! — разнесоха се възгласи.

— Ще се справим и сами, Капитане — отбеляза Едноокия.

— Да бе, та братовчедите На Грапата да налетят върху вас като мухи на конски задник.

— Ловеца на души — предложи Лейтенанта. — Той ни е господар, повече или по-малко.

Предложението бе прието единодушно. Капитана нареди:

— Свържи се с него, Едноок. Бъди готов за действие, когато той пристигне.

Едноокия кимна и се ухили. Беше очарован. В неговото извратено съзнание вече се тълпяха сложни, коварни планове.

Всъщност това трябваше да бъде задача за Мълчаливия. Но Капитана я прехвърли към Едноокия, понеже не можеше да се примири с отказа на магьосника да говори. Това, неясно защо, го плаши.

Мълчаливия не възрази.

Някои от местните ни слуги са шпиони. Знаем кои, благодарение на Едноокия и Гоблин. Позволихме на един, който не знаеше нищо за косъма, да се измъкне с новината, че устройваме шпионски щаб в свободния Розоград.

Когато имаш по-малко привърженици на своя страна, научаваш се да играеш с белязани карти.

Всеки властник си създава врагове. Господарката не правеше изключение. Синовете на Бялата роза са навсякъде… Ако човек избира на чия страна да застане, ръководен от порива на сърцето си, тогава Бунтът е правилното място за всеки. Те се борят за всичко, което мъжете считат за въпрос на чест: свобода, независимост, истина, правда… Всички субективни илюзии, всички вечни ключови думи. Ние сме слуги на злодея в името на мира. Признаваме илюзията и отричаме същността й.

Няма самообявили се злодеи, само режими на самообявили се светци. Историците на победителите определят кои са добрите и лошите.