Читать «Черният отряд» онлайн - страница 58

Ние не обичаме етикетите. Бием се за пари и за безплътна гордост. Политиката, етиката, моралът нямат значение.

Едноокия се свърза с Ловеца на души. Той идваше. Гоблин каза, че старото страшилище виело от радост. Подушваше възможност да вдигне акциите си и да резне тези на Хромия, Десетте се боричкаха и дърлеха по-ожесточено и от разглезени дечица.

Зимата поотпусна за малко обсадата си. Нашите и местните започнаха да почистват вътрешния двор на твърдината Мей. Един от, местните изчезна. В главната зала Едноокия и Мълчаливия се поглеждаха доволно над ръба на картите си. Бунтовниците бяха научили точно онова, което те искаха да узнаят.

— Какво става на стената? — попитах. Брестака беше взел лост и длето и се мъчеше да разхлаби един камък. — Какво ще правиш с този блок?

— Малка скулптура, Знахар. Имам ново хоби.

— Ами, не думай! Запази си тайната, като искаш — чудо голямо!

— Приеми го както щеш. Смятах да те помоля да ни придружиш, когато тръгнем след Грапата. Та да можеш да го запишеш правилно в Аналите.

— И да спомена с няколко думи гениалността на Едноокия?

— Дълговете трябва да се плащат, Знахар.

— Тогава Мълчаливия заслужава да му отделя цяла глава, така ли?

Той плю. Сумтя. Руга.

— Искащ ли да се включиш за ръка? — подхвърли Едноокия.

Играеха само трима и единият беше Гарвана. Тонк е по-интересен с петима или шестима, спечелих три ръце от раз.

— Нямаш ли си друга работа? Някоя брадавица за рязане, например? — ядоса се дребният чернокож.

— Ти го помоли да играе — отбеляза един от зяпачите наоколо.

— Харесваш ли мухи, Мускус?

— Мухи ли?!

— Ще те превърна на жаба, ако не си затвориш устата!

— И попова лъжичка не можеш да превърнеш на жаба — не се впрегна Мускуса.

— Търсеше си го, Едноок! — захилих се аз. — Кога ще дойде Ловеца на души?

— Когато дойде.

Кимнах. Няма определена закономерност или причина в начина, по който действат Покорените.

— Ама много весели герои сме днес, а? Колко е загубил, Мускус? — попитах.

Мускуса само изхъмка. Гарвана спечели следващите две ръце. Едноокия млъкна. Дотук с разкриването на естеството на плана му. Вероятно беше за добро. Едно неизречено обяснение не може да бъде подслушано от шпионите на Бунта.

Шест косъма и блок варовик. За какво са им, по дяволите?

В продължение на дни тримата магьосници се трудеха по ред върху онзи камък. Посещавах от време на време конюшнята. Те ми позволяваха да гледам, но ръмжаха, когато не желаеха да задоволят любопитството ми.

Понякога Капитана също надничаше там, свиваше рамене и се връщаше в покоите си. Чертаеше стратегии за пролетната кампания, в която всички налични имперски войски щяха да бъдат хвърлени срещу Бунта. Стаите му бяха непроходими от натрупаните карти и доклади.

Възнамерявахме сериозно да ужилим Бунтовниците веднага щом времето омекнеше.

Може да прозвучи жестоко, но повечето от нас се наслаждаваха на войнишкия живот — и най-вече Капитана. Това е любимата му игра, да си мери пишката с Грапата. Сляп е за смъртта, за горящите градове, за гладуващите деца. Както и Бунтът. Две заслепени армии, неспособни да видят нищо друго, освен противника.