Читать «Черният отряд» онлайн - страница 52

Брестака на пръв поглед прилича на грамадно, тъпо селянче, което е станало войник от немай-къде, но е умен. Не само прозря подозрението ми, но незабавно го свърза с по-мащабната паяжина на политическите интриги между Покорените.

— Ще трябва да се разкараме оттук, преди Хромия да си пробие път насам. Не говоря просто да се изнесем от Веслоград. Да си вдигаме задниците и от Защитника. Ловеца на души ни вкара в играта като негови погранични пешки. Като нищо ще се окажем между чука и наковалнята — той подъвка устна за миг, после пак влезе в ролята си на сержант и закрещя поголовно, че не сме достатъчно експедитивни.

Дори близо до паниката беше войник до мозъка на костите си. Заминаването ни не наподобяваше бягство. Напуснахме града като ескорт на фургоните с провизии, които патрулът на Шекера бе дошъл да натовари.

— Ще откача, след като се върнем в крепостта — сподели на път сержантът. — Ще изляза и ще прегриза някое дърво, нещо от този род… — а след няколко километра замислено допълни: — Докато се опитвах да избера кой да съобщи новината на Глезанка, знахар, ти стана доброволец. Имаш правилен подход.

Тъй и аз получих тема, върху която да си блъскам главата по време на прехода. Проклетият Брестак!

Голямата бъркотия във Веслоград не приключи дотук. Трептенията нарастваха. Последствията се натрупваха. Съдбата пъхна среден пръст в колелото на историята.

Грапата развихри голяма офанзива, докато Хромия още си прокопаваше път от руините. Не знаеше, че врагът му е напуснал бойното поле, но ефектът беше същият. Армията на Хромия се разбяга. Победата ни отиде на вятъра. Бандите на Бунтовниците вилнееха из Веслоград и преследваха агентите на Господарката.

Благодарение на проницателността на Ловеца на души, ние напредвахме на юг, когато настъпи сривът, тъй че си спестихме участието в него. Влязохме в гарнизона в Брестоград, окичени с няколко драматични победи, а Хромия се оттегли в Клина с останките от армията си и с клеймо на некомпетентен воин. Той знаеше кой го е натопил, но не можеше да предприеме нищо. Положението му пред Господарката бе твърде разклатено. Нямаше да се осмели да не остане нейното вярно кученце. Налагаше му се да извоюва доста изумителни победи, преди да се замисли за уреждане на сметките си с нас или с Ловеца на души.

Не се чувствах особено успокоен. И червеят ще те ухапе, стига да му дадеш време.

Грапата беше толкова ентусиазиран от успехите си, че не спря, след като завладя Защитника. Обърна се на юг. Ловеца на души ни извади от Брестоград само седмица след пристигането ни.

Дали Капитана се разстрои от случилото се? Недоволстваше ли, че част от хората му бяха тръгнали на своя глава, пренебрегвайки или заобикаляйки заповедите му? Само ще уточня, че допълнителните дежурства бяха предостатъчни да счупят гръбнака и на вол. Нека кажем също, че мадоните на нощта в Брестоград бяха жестоко разочаровани от Черния отряд.

Направо ми се плаче, като си помисля за това. Командирът ни е дяволски гений.