Читать «Черният отряд» онлайн - страница 51

Предполагам, че Хромия е бил още по-стреснат от всички останали. Не беше очаквал сериозна съпротива. Вълната го помете, преди да успее да се защити, фокусът на Променливия го хвана неподготвен.

Двамата последни се добрахме до изхода. Прескочих Хромия, дребно човече, облечено в кафяво — проснат на пода, изобщо не изглеждаше страховит. Потърсих стълбите към приземния етаж. Променливия стисна ръката ми. Пръстите му бяха като клещи.

— Помогни ми!

Той заби ботуш в ребрата на Хромия и с ритници го затъркаля към входа за подземието.

От дълбоката бездна се носеха стонове и викове за помощ. Участъци от пода под нас също се откъртваха и пропадаха. По-скоро от страх да не се озова в капан, ако не побързаме, отколкото от желание да навредя на Хромия, помогнах На Покорения да изблъска противника си в ямата.

Видоменителя се ухили и вдигна палец. Пръстите му направиха друг жест. Пропадането се ускори. Той сграбчи ръката ми и ме повлече към стълбите. Измъкнахме се на улицата насред най-буйните вълнения в скорошната история на Веслоград.

Лисици в кокошарник. Хора тичат безцелно и се щурат, надавайки нечленоразделни писъци. Отрядът начело с Брестака ги обгражда, стеснява кръга, сваля ги един по един. Бунтовниците бяха твърде паникьосани, за да окажат съпротива.

Ако не беше защитата на Променливия, предполагам, че нямаше да преживея всичко това. Той стори нещо, което отклоняваше стрелите и върховете на мечовете. Като подла душица — каквато съм — се приютих под крилото му, докато се озовахме в безопасност зад линията на братството.

Това беше голяма победа за Господарката. Превъзхождаше и най-безумните мечти на Брестака. Преди прахът да слегне, чистката помете всеки заподозрян като Бунтовник във Веслоград.

Променливия стоеше в центъра на събитията. Предостави ни безценна подкрепа и се забавляваше искрено, като газеше всичко по пътя си. Беше щастлив като дете, което пали огън.

После изчезна толкова неусетно, сякаш никога не бе съществувал. А ние — изтощени до смърт, пълзящи като гущери — се събрахме пред конюшнята на Селяндура. Брестака започна преброяването. Липсваше само един.

— Къде е Гарвана? — попита сержантът.

— Мисля, че срутената сграда го погреба — обясних аз. — Заедно със Зуад.

— Много удобно — отбеляза Едноокия. — Иронично, но подходящо. Твърде жалко, че си отиде обаче. Играеше много добре тонк.

— И Хромия ли остана долу? — попита Брестака.

Имам Личен принос в погребението му — ухилих се аз.

— И Променливия си отиде…

Започвах да прозирам изплетената около нас паяжина. Исках да се уверя дали не е само плод на въображението ми и повдигнах въпроса, докато приготвяхме завръщането си в Дяла.

— Нали знаеш, единствените, които видяха Променливия, бяха от нашите. За Бунтовниците и Хромия той беше от техните, но на нас се нагледаха. Особено на теб — доста масово участие взе, Брестак. Видяха също мен и Гарвана. Селяндура е мъртъв. Имам чувството, че плановете на Променливия нямат допирни точки със залавянето на Зуад или прочистването на местната бунтовническа йерархия. Мисля, че ние сме на топа на устата, що се отнася до Покорения. Много хитър ход.