Читать «Черният отряд» онлайн - страница 49
Глен Чарльз Кук
Променливия посочи Гарвана:
— Коравия, един от Кръга. Шурей на Грапата. Двамата се мразят колкото Ловеца и Хромия… — за Брестака обясни. — Полеви майор Риф, началник екипа на Коравия. Ти си племенник на Коравия, Мотрин Ханин, най-коравосърдечният убиец, живял някога на този свят.
Не бяхме чували за нито един от тях, но Променливия ни увери, че появата им няма да предизвика въпроси. Коравия през цялото време щъкал вътре вън от Защитника и стъжнявал живота на брата на жена си.
Пазачите на постройката, където държаха Зуад, бяха обзети по-скоро от смут, отколкото от любопитство, когато Селяндура им представи Коравия. Не посмяха да протестират пред Кръга. Не се осмелиха да задават въпроси. Очевидно истинският Корав имаше див, агресивен и непредсказуем нрав.
— Покажете им затворника — нареди Променливия.
Един Бунтовник го стрелна косо и подхвърли:
— Ти си трай, Селяндур.
Около нас бъкаше от Бунтовници. Безпогрешно усещах как Брестака премисля плана си за атака.
Свалиха ни в мазето и през хитро скрита тайна врата ни преведоха още по-надолу — в стая с пръстени стени. Талпи поддържаха тавана. Декорът все едно бе изваден от нечий кошмар.
Съществуват, разбира се, зали за мъчения, но повечето хора никога не са ги виждали, следователно не приемат напълно съществуването им. Е, и аз досега бях като тях.
Огледах инструментите, после привързаният към един огромен стол Зуад. Недоумявах защо смятат Господарката за такава злодейка. Бунтовниците твърдяха, че те са добрите и че се борят за правдата, свободата и достойнството на човешкия дух, но методите им не се различаваха от тези на Хромия.
Променливия прошепна нещо в ухото на Гарвана. Той кимна. Почудих се как ще се организираме. Покорения изобщо не разясни плана си надълго и нашироко. А според всички очаквания трябваше да се държим като Коравия и главорезите му.
Настанихме се да наблюдаваме разпита. Присъствието ни вдъхнови инквизиторите. Затворих очи. Гарвана и Брестака не бяха толкова разстроени. След няколко минути „Коравия“ постави на „майор Риф“ някаква задача. Не си спомням естеството й. Не бях на себе си. Целта му беше Брестака да излезе обратно на улицата, за да започне обсадата.
Променливия импровизираше. Ние трябваше да кротуваме, докато ни даде заповед. Предположих, че ще се задействаме, когато Брестака затвори обръча и отгоре започна да се излива паника. Междувременно гледахме сломяването на полковник Зуад.
Не ми се стори особено впечатляващ, но пък мъчителите му си се занимаваха с него от доста време. Убеден съм, че всеки ще изглежда смазан и съкрушен, след като понесе подобни ужасии.
Седяхме като три каменни идола. Пришпорвах наум Брестака. Бях обучаван да извличам удоволствие от лекуването, не от унищожаването на човешка плът.
Дори Гарвана не изпитваше удовлетворение. Без съмнение си е представял как ще измъчва Зуад, но пред действителността вроденото му благородство взе връх. В негов стил беше да забие ножа си и да реши въпроса.
