Читать «Черният отряд» онлайн - страница 47

— Казват, че това била истинска жена, по времето на Владичеството… — прошепна някой. — Казват още, че тя му изневерила.

Едва ли жената заслужава обвинения, не и ако видиш на живо Променливия.

Видоменителя е най-близкият съратник на Ловеца на души сред десетимата, Които Били Покорени. Ненавистта му към Хромия е по-силна и от тази на господаря ни. Хромия бил третият в любовния триъгълник, обясняващ жезъла на Променливия. Той спря на няколко стъпки от нас. Налудничав огън гореше в очите му. Не мога да си спомня какъв цвят бяха. Беше невъзможно да посрещнеш погледа му. Хронологично, той беше първият велик крал — примамен, победен и поробен от Властелина и неговата Господарка.

Разтреперан, Едноокия пристъпи напред.

— Аз съм магьосникът — каза той.

— Ловеца ми съобщи — гласът на Променливия бе звучен и дълбок, и гръмотевичен дори за човек с неговия ръст. — Някакво развитие?

— Проследих Зуад. Само това.

Променливия пак ни огледа. Някои от нашите се измъкваха. Той се усмихна зад четината по лицето си.

По протежение на улицата местното население се събираше да зяпа. Веслоград още не беше виждал ни един от първенците на Господарката. Късметлийски ден — двама от най-лудите ги бяха удостоили с посещение.

Погледът на Променливия ме парна. За миг почувствах леденото му презрение. Представлявах само противна смрад за ноздрите му. После откри каквото търсеше: Гарвана. Тръгна към него. Ние подтичвахме наоколо като дребни мъжкарчета, обградили доминиращия бабуин в зоопарка. Няколко минути се взира в Гарвана и размърда огромните си рамене… Сви ги. Опря петите на жезъла си в гърдите на умиращия ни брат.

Дъхът ми спря. Гарвана бързо възвръщаше цвета на лицето си. Спря да се поти. Чертите му се отпуснаха, щом болката утихна. Раните му се събраха, покриха се с яркочервени резци, които за минути избледняха до сиво-бели стари белези. Скупчвахме се във все по-плътен и по-плътен кръг, изумени от събитията. Пандиза пристигна в галоп по улицата.

— Хей, Брестак! Свършихме работата. Какво става?

Погледна Променливия и изцърка като мишка в капан, Брестака вече бе успял да възвърне самообладанието си.

— Къде са Белезникавия и Спокойния?

— Отърват се от тялото.

— Чие тяло? — попита Променливия. След обяснението на Брестака, Покорения изсумтя: — Този Селяндур ще е в основата на нашия план. Ти! — пръстът му с размер на наденичка се насочи към Едноокия. — Къде са онези?

Магьосникът ни ги откри в една пивница — съвсем според предвижданията.

— Ти! — Променливия посочи пандиза. — Кажи им да донесат трупа обратно!

Пандиза се изду до пръсване. Ясно се виждаше как възраженията му напират. Но кимна, пое си глътка въздух и изчезна. Никой не спори с Покорен.

Проверих пулса на Гарвана. Беше равномерен. Изглеждаше в цветущо здраве. Безразлично — доколкото успях — запитах:

— Можеш ли да помогнеш и на другите? Докато чакаме…

Изплаших се, че погледът му ще съсири кръвта във вените ми. Но той все пак изпълни молбата ми.

— Какво се е случило? Какво правите тук? — Гарвана се намръщи срещу мен. После спомените започнаха да прииждат. Приседна. — Зуад… — озърна се.