Читать «Черният отряд» онлайн - страница 48

— Беше в безсъзнание два дни. Бяха те разпердушинили като гъска. Не вярвах, че ще оцелееш.

Той опипа раните си.

— Какво става, Знахар? Трябваше да съм мъртъв.

— Ловецът на души прати един приятел. Променливия. Той те оправи…

Всъщност, оправи всички. Трудно е да се ужасяваш от някой, който е оказал подобна помощ на дружината ти.

Гарвана скочи на крака и се олюля трескаво.

— Този проклетник Селяндура! Добре ни подреди… — в ръката му блесна нож. — По дяволите! Безсилен съм като котенце!

А аз се чудех откъде Селяндура знае толкова за нападателите!

— Предателят го няма, Гарван. Старецът е мъртъв. Това е Променливия, който се упражнява да прилича на Селяндура.

Всъщност, нямаше нужда от практика. Превъплъщението му щеше да измами и майката на Селяндура.

Гарвана се тръшна обратно до мен и поиска:

— Разкажи ми.

Просветих го в събитията и завърших:

— Променливия иска да използва облика на Селяндура за маскировка. Вероятно ще му повярват.

— Ще съм точно зад гърба му.

— Може да не му хареса.

— Не ми пука какво ще му харесва. Този път Зуад няма да се отърве. Дългът нарасна неимоверно — изражението му се смекчи и стана тъжно. — Как е Глезанка? Знае ли вече за Жилото?

— Не мисля, че е разбрала. Никой не се е връщал до Дяла. Брестака смята, че може да прави тук каквото си ще, стига да не се мярка пред очите на Капитана преди развръзката на историята.

— Добре. Не ми се ще да споря с него.

— Променливия не е единствения Покорен във Веслоград — напомних му аз. — Видоменителя спомена, че е усетил присъствието на Хромия.

Гарвана сви рамене — изобщо не се интересуваше от този факт.

Двойникът на Селяндура се приближи към нас. Изправихме се на крака. Треперех, но забелязах, че Гарвана леко пребледня. Чудесно. Значи не беше безчувствен като камък през цялото време.

— Ти ще ме придружиш — нареди Покорения на Гарвана и ме огледа. — Ти също! И сержантът!

— Те познават Брестака — възразих.

— И изненадващо — той се развесели.

— Ще приличате на Бунтовници. Само някой от Кръга би открил разликата. А те не са във Веслоград. Бунтовниците тук са инакомислещи. Ще се възползваме от провала им, за да спечелим подкрепа — и Бунтът е също тъй прояден от лични интереси, както и нашата страна. — Променливия извика Едноокия и попита: — Какво е състоянието на полковник Зуад?

— Още не са го пречупили.

— Той е корав залък — отбеляза Гарвана, комплиментът му се свидеше.

— Научи ли нечии имена? — попита ме Брестака и събраният от мен списък този път го удовлетвори.

— Най-добре да потегляме — реши Променливия. — Преди Хромия да нанесе удара си.

Едноокия ни даде паролите. Изплашен, убеден, че не съм подготвен — и дваж по-уверен, че няма да посмея да оспоря избора на Променливия — аз се повлякох по ума на Покорения.

Не знам кога се случи. Когато се огледах, видях, че вървя с непознати. Блъснах се в гърба на водача ни.

Гарвана се разсмя. Чак тогава разбрах. Променливия бе хвърлил заклинанието си и над нас. Приличахме на капитани от бунтовническата армия.

— Кои сме ние? — полюбопитствах.