Читать «Черният отряд» онлайн - страница 45

— В онзи бардак са се размърдали! Имаш ли нещо за мен, Едноок?

Списъкът беше обезсърчаващ. Подадох го на сержанта. Той изруга, плю и пак заруга. Ритна дъските, които използвахме вместо маса за карти.

— Отнасяйте се с повече внимание към проклетите си задължения!

Едноокия овладя гнева си.

— Те не правят грешки, Брестак. Пазят си задниците. Селяндура се е навъртал около нас прекалено дълго, за да спечели доверието им.

Брестака пообиколи наоколо, бълвайки огън и жулел.

— Добре! Резервен план номер едно. Ще проследим Зуад. Ще видим къде ще го закарат, след като го спипат. Когато стане готов да се разприказва, ще го освободим, ще разчистим мястото от Бунтовниците и после ще изловим всеки, който е в този списък.

— Твърдо си решил да покажеш, че си полезен, нали? — отбелязах аз.

— Много си прав. Как е Гарвана?

— Май ще оживее. Инфекцията е овладяна и Едноокия твърди, че започва да се възстановява.

— Хм! Едноок, искам имена на Бунтовници. Колкото може повече.

— Да, сър, сър! — Едноокия отдаде възбудено чест.

Когато Брестака се извърна, жестът стана неприличен.

— Я събери дъските, Мек Дебелчо — предложих. — Твой ред е да раздаваш, Едноок!

Той не отговори. Не изруга, не замърмори и не заплаши да ме превърне в тритон. Стоеше вцепенен като труп и едва примигваше.

— Брестак!

Сержантът се изтъпани пред него и се взря в очите му от една педя разстояние. Щракна с пръсти под носа му. Едноокия не реагира.

— Какво мислиш, Знахар?

— Нещо е станало в онзи бардак.

В течение на десет минути нито мускулче не трепна по лицето на магьосника. После той отвори единственото си око, фокусира поглед и се пльосна на земята като мокър парцал.

— Какво става, по дяволите? — настоя Брестака.

— Дай му минутка — озъбих му се.

— Бунтовниците хванаха Зуад, но той успя да се свърже с Хромия — съвзе се Едноокия и обясни.

— Ъ-ъ?

— Страшилището му идва на помощ.

— Къде? Във Веслоград? — по физиономията на Брестака се разля равномерно сив цвят.

— Аха!

— Ох, по дяволите!

Наистина. Хромия беше най-гадният от Покорените.

— Мисли бързо, Брестак той ще проследи нишките към нас… Селяндура е слабото ни звено.

— Едноок, намери това дърто лайно! Белезникав, Спокоен, Пандиз! Имам задача за вас!

Не мога да опиша както трябва смута, който предизвикаха думите на Едноокия. Познавахме Хромия само от слухове, но те до един бяха зловещи. Бяхме изплашени. Покровителството на Ловеца на души не включваше защита срещу друг от Покорените.

— Пак се повтаря! — сбута ме Брестака.

Не лъжеше. Но този път Едноокия прекрачи отвъд вцепенението. Преви се, започна да се гърчи и от устата му рукна пяна.

— Дръжте го! — наредих. — Брестак, дай ми палката си!

Поне дузина от Отряда се стовариха върху Едноокия. Колкото и дребен да беше, бая ги затрудни.

— За какво ти е палката? — попита сержантът.

— Ще я пъхна между зъбите му, за да не си прехапе езика! Едноокия издаваше най-странните звуци, които някога съм чувал — а по бойните полета съм чувал доста неща. Ранените издават звуци, за които може да се закълнете, че не излизат от човешко гърло. Пристъпът продължи броени секунди. След последния яростен гърч, тялото на магьосника се отпусна в кротък припадък.