Читать «Черният отряд» онлайн - страница 40

— Писва ми… — въздъхнах аз.

Бях неспокоен. Чувствах вътрешен порив за действие. Каквото и да е.

— С играта минава времето — сви рамене Брестака.

— Това е то животът, тъй си е — заяви Гоблин. — Седиш и чакащ. Колко сме изкарали така през годините?

— Не съм ги броил — промърморих. — Но е повече от всичко друго.

— Пфу! — обади се Брестака. — Едно пиленце ми подсказа, че паството е отегчено. Тръпка! Грабвай стрелковите мишени и…

Лавината стонове заглуши края на предложението му. Жестоко физическо натоварване е рецептата на Брестака срещу скуката. Един преход през дяволската му пътека с препятствия или убива, или лекува. Тръпката извиси протеста си доста над задължителното мрънкане.

— Трябва да разтоварвам фургони, Брестак. Момчетата ще се върнат всеки момент. Искаш ли да видиш тия клоуни да тренират, дай ми ги на мен.

Ние с Брестака се спогледахме. Гоблин и Едноокия застанаха нащрек. Още не се бяха върнали? Та те трябваше да са в крепостта до обед. Пресметнах, че си отспиват. Продоволственият патрул винаги се връща съсипан.

— Предполагам, че са се прибрали — промърмори Брестака.

Гоблин протегна ръце към купа на масата. Неговите карти затанцуваха за момент, повлияни от магията му. Искаше да знаем, че ни пуска гювеч.

— Най-добре да проверя проблема.

— Аз ще погледна, главчо!

Картите на Едноокия запълзяха по масата като дъждовни червеи.

— Аз пръв предложих, жабешки дъх!

— Аз съм по-старши.

— Я се хващайте и двамата на работа! — нареди Брестака и се обърна към мен. — Ще събера патрул. Ти кажи на Лейтенанта…

Хвърли картите си и започна да вика имена, насочвайки се към конюшните.

Копита вдигаха прах под непрестанния барабанен тътен. Яздехме спокойно, но бдително. Едноокия следеше за неприятности, но поддържането на магии на конски гръб е трудничко.

При все това той усети опасността навреме. Брестака размаха ръка за сигнал. Разделихме се на две групи и се скрихме във високите бурени край пътя. Появилият се Бунтовник изобщо нямаше шанс. След минути потеглихме отново.

— Надявам се, че никой няма да се зачуди защо винаги знаем какво се канят да пробват — каза ми Едноокия.

— Нека си мислят, че са обградени с шпиони.

— И как шпионин ще предаде вестта до Дяла толкова бързо? Късметът ни е прекалено добър, за да е истина. Капитана трябва да убеди Ловеца на души да ни изтегли, докато още имаме някаква стойност.

Прав беше. При разкриването на тайната ни, Бунтовниците щяха да неутрализират магьосниците ни със своите собствени. Късметът ни отиваше на боклука.

Стените на Веслоград се появиха на хоризонта. Започнах да се измъчвам от притеснения. Всъщност Лейтенанта не беше одобрил мисията ни. Лично Капитана ще ми чете конско. Обвинителното му слово направо ще ми оскубе космите от брадичката. Ще остарея, преди наказанията да изтекат. Сбогом, мадони от уличните тротоари!

От мен се очакваше да постъпвам правилно. Бях Кажи-речи офицер. Перспективата да прекарат остатъка от дните си в чистене на конюшните на Черния отряд не касаеше Брестака и капралите му.