Читать «Черният отряд» онлайн - страница 39

— Петица? — изврещя Гоблин. — Ти си държал петица? Не ти вярвам! Той имал петица!… — и запрати асото си на масата. — Проклета петица!

— Кротко, кротко! — обади се Брестака. — Нали ти си човекът, дето винаги разправя на Едноокия да мирне, помниш ли?

— Той е блъфирал с проклетата петица?

Тръпката продължи да се усмихва самодоволно, докато събираше печалбата си. Беше горд от себе си. Чудесен блъф. Бях готов да се обзаложа, че и той самият е държал асо.

— Разбъркай ги! — Едноокия бутна картите към Гоблин.

— О, не! Той държеше петица, аз ли трябва да бъркам?

— Твой ред е! Затваряй си устата и действай.

— Откъде си чул тази история за прераждането? — попитах Тръпката.

— От Жилото.

Жилото беше спасеният от Гарвана старец. Тръпката беше преодолял съпротивата му. Двамата започваха да се сближават. Момиченцето получи името Глезанка. Явно много харесваше Гарвана. Следваше го навсякъде и от време на време влудяваше нас, останалите. Бях доволен, че точно сега той е в града. Глезанка нямаше да ни се пречка из краката до завръщането му.

Гоблин раздаде картите. Проверих моите. Първоначалната ръка беше толкова лоша, че не ставаше и за подлога. Проклело близка до една от знаменитите „пикани висини“ на Брестака, с други думи — няма две еднакви карти. Гоблин огледа своите. Опули се. Удари ги в масата с лицето нагоре.

— Тонк, проклет тонк. Петдесет!

Беше си раздал пет царски карти — автоматична победа, която изискваше двойна миза.

— Единственият начин да спечели беше да си ги раздаде сам — подхвърли Едноокия.

— Ти не печелиш дори когато си раздаваш, гнида такава! — изръмжа Гоблин.

Брестака започна да разбърква тестето.

Следващият тур продължи доста. Между ръцете Тръпката ни разправяше откъси от легендата за прераждането на Бялата роза.

Глезанка мина покрай нас. Кръглото й луничаво лице беше безизразно, погледът — стъклен. Опитах се да си я представя в ролята на Бялата роза. Не успях. Не й пасваше.

Тръпката раздаде. Брестака се опита да цака ниско с осемнайсет точки. Едноокия го изгори. Имаше седемнайсет след тегленето. Аз събрах картите и ги разбърках.

— Хайде, Знахар — подигра ме Едноокия — Без майтап. Днес съм късметлия. Вече спечелих. Раздай ми пак ония аса и двойки!

— Петнайсет точки и отдолу е автоматична победа, също както четирийсет и девет и петдесет.

— О, съжалявам! Хванах се, че приемам насериозно това бунтовническо суеверие.

— Това е глупост, ама от натрапчивите — отбеляза Тръпката.

— Навява елегантна илюзия за надежда… — намръщих се. Той се усмихна почти свенливо и продължи: — Трудно е да загубиш, когато знаеш, че съдбата е на твоя страна. Бунтовниците знаят. Е, поне Гарвана така твърди.

Нашият велик ветеран беше взел да се сближава с Гарвана.

— Ще им се наложи да променят начина си на мислене.

— Не могат. Разбий ги сто пъти и пак ще прииждат. И заради това сами ще изпълнят собственото си пророчество.

— Тогава няма само да ги разбиваме — изсумтя Брестака. — Ще трябва да ги унижаваме…

„Ние“ в случая означаваше всички, застанали на страната на Господарката.

Хвърлих осмица върху поредния от безбройните изчистени купове, станали крайпътни камъни на живота ми.