Читать «Черният отряд» онлайн - страница 38

Ами, речено-сторено. Завзехме крепостта в Дяла посред нощ, на една плюнка разстояние от Веслоград. Казват, че и Грапата, и Хромия изпаднали в бесен гняв. Предполагам, че Ловеца на души е останал доволен.

Едноокия хвърли карта на купа изчистени. Промърмори:

— Някой май се гаври с нас!

Гоблин грабна картата, отвори четири валета и изчисти дама. Засия. Знаех какво го очаква следващия път, както не държи нищо по-високо от чифт. Едноокия удари по масата и изсъска. Не беше спечелил и една ръка, откакто седна при нас.

— Давам ниско, момчета — предупреди Брестака, без да обърне внимание на дамата на Гоблин. Тегли, приближи картите на няколко сантиметра от лицето си, разтвори три четворки и изчисти двойка. Потупа останалите си две карти, ухили се на Гоблин и каза: — Гледай да е асо, главчо!

Тръпката грабна двойката на Брестака, свали четири карти от една боя и хвърли тройка. Награди Гоблин с бухалски поглед, който го предизвикваше да се пробва ниско. Подсказваше му, че и асо не би го спасило от изгаряне.

Прииска ми се Гарвана да е тук. Присъствието му изчервяваше Едноокия твърде много, за да мами. Но нашият брат беше на „продоволствен патрул“, както наричахме едноседмичните пътешествия до Веслоград за покупка на припаси. Тръпката го заместваше на масата. Впрочем, той е интендантът на Отряда и по принцип той ходи на продоволствен патрул. Изкръшка от този заради стомашни проблеми.

— Май всичко е гавра — казах, вгледан в безнадеждната си ръка.

Два чифта — седмици и осмици — и деветка в комплект с втория, но нищо чисто. Почти всичко, което можех да използвам, беше в купа с изчистени карти. Теглих. Извадих късмет с още една деветка и използвах шанса си. Свалих картите, хвърлих една седмица и се примолих горещо. Само молитва можеше да ми помогне.

Едноокия пренебрегна седмицата ми и тегли.

— Проклятие! — затрупа плода на усилията ми с шестица. На Гоблин каза: — Настъпи мигът на истината! Ще пробваш ли, Тръпка? — и додаде: — Тези от Защитника са луди. Никога не съм се сблъсквал с такива като тях.

Вече месец бяхме в крепостта. Беше малко големичка, но аз я харесвах.

— Може и да ми допаднат — отбелязах. — Стига да се научат да харесват мен… — до този момент бяхме отбили четири контраатаки. — Давай смело, Гоблин. Знаеш, че си ни притиснал с Брестака.

Тръпката зачовърка ъгълчето на картата с нокътя на палеца, като се взираше в Гоблин. Накрая каза:

— Имат си своя бунтовническа митология, нали знаете. Пророци и фалшиви пророци. Пророчески сънища. Съобщения от боговете. Дори разпространяват пророчество, че някакво дете в района било преродената Бяла роза.

— Ако е вярно, защо хлапето не ни нападне? — поинтересува се Брестака.

— Още не са го намерили… Момченцето, де. Или момиченцето. Цяла армия обикаля околностите да го търси.

Гоблин се притесни. Тегли, изломоти нещо, изчисти поп. След него Брестака изчисти още един. Тръпката погледна Гоблин, усмихна се дяволито и тегли карта. Без да си направи труда да я погледне, хвърли петица върху шестицата, която Едноокия бе метнал върху моята.