Читать «Черният отряд» онлайн - страница 36

Гарвана кимна отсечено.

— По-трудно е, отколкото мислех… — раменете му увиснаха. — Бягай, Пътека! Не заслужаваш да те убия!

Зад нас задрънчаха оръжия. Капитана идваше.

Дребният воин на Хромия изпъшка и се сви като котка, готова за скок. Брестака многозначително огледа острието на меча си. Онзи схвана намека.

— Трябваше да си кротувам — промърмори Гарвана. — Той е нищожество.

Възползвах се от настъпилото затишие да се опитам да измъкна някаква информация за миналото му и за пореден път се провалих. Капитана доприпка.

— Какво, по дяволите, става тук?

Брестака започна един от присъщите му сбити, но изразителни доклади.

— Оня там е един от чакалите на Зуад — прекъсна го Гарвана. — Исках да го убия. Брестака и Знахаря ме спряха.

Зуад? Къде бях чувал това име? Беше свързано с Хромия. Полковник Зуад. Злодей номер едно на Покорения. Политическа спойка, сред другите евфемизми. Бях дочул името му, подслушвайки някои разговора между Гарвана и Капитана. Зуад ли беше евентуалната пета жертва на новия ни брат? Нямаше да се учудя, ако Хромия беше първопричина за неприятностите на Гарвана.

Ставаше все по-интересно и по-интересно. И все по-страшно. Хромия не е от онези, с които е приятно да си имаш работа.

Офицерът на Покорения се провикна:

— Искам да арестувате този човек!

Капитана му хвърли озадачен поглед.

— Той уби двама от моите хора!

Телата им се виждаха от всички страни. Гарвана мълчеше. Брестака превъзмогна навиците си и доброволно обясни:

— Те насилваха детето. Такава им е представата за умиротворяване.

Капитана преброи войниците на противника си. Онзи се изчерви. Дори и най-ужасният злодей изпитва срам като го хванат, неспособен да се оправдае.

— Знахар? — изръмжа военачалникът ни.

— Намерихме един убит Бунтовник, Капитане. Доказателствата сочат, че са започнали, преди той да се намеси.

— Хората ти поданици на Господарката ли са? Под нейна защита? — въпросът му може би щеше да бъде спорен в друг съд, но в момента беше разумен.

Поради липса на защита, офицерът призна моралната си вина.

— Отвращаваш ме — Капитана говореше с мекия си, опасен тон. — Махай се! И повече не се мяркай пред очите ми! Следващия път ще те оставя на милостта на приятеля ми!

Онзи си плю на петите, а той подхвана Гарвана:

— Ти, сине майчин! Глупак! Осъзнаваш ли какво си направил?

— Вероятно по-добре и от теб, Капитане — уморено отвърна новият ни брат. — Но бих го повторил.

— И се чудиш защо се колебахме дали да те вземем? — той смени темата. — Какво ще правиш с тези хора, благородни спасителю?

Гарвана не се беше сетил за този проблем. Каквото и да ръководеше постъпките му, го заставяше да живее изцяло в сегашния момент. Той се бореше с миналото и пренебрегваше бъдещето.

— Те са моя отговорност, нали така?

Капитана се отказа от плана си да догони Хромия. Сега самостоятелните акции бяха по-малкото зло.

Последиците закъсняха само четири дни.

Тъкмо бяхме спечелили първата си сериозна битка, като прегазихме бунтовнически сили, два пъти по-многобройни от нас. Не беше трудно. Те бяха неопитни, а и нашите магьосници помогнаха. Малцина избягаха от бойното поле.