Читать «Черният отряд» онлайн - страница 32

Мъжете се подхилваха нетърпеливо. Едноокия и Гоблин враждуват от години. Винаги черното джудже започва бъркотията. А съперникът му е чувствителен като рана от прясно изгаряне. Техните ежби са много забавни.

Този път обаче Гоблин не реагира, Пренебрегна Едноокия. Чувствата на дребния магьосник бяха наранени. Вдигна още повече шум. Зачакахме фойерверки. Но получихме само отегчение, Едноокия не успя да изтръгне никакъв отговор. Започна да се цупи.

Малко по-късно Гоблин сподели:

— Дръж си очите на четири, Знахар. Странни места са тия. Всичко може да стане — и се изкикоти.

Едър овод кацна на хълбока на коня на Едноокия. Животното изцвили, вдигна се на задни крака. Съненият Едноок се прекатури под опашката му. Всички избухнаха в смях. Замаяният магьосник се изправи от прахта, като ругаеше и размахваше сплесканата си стара шапка. Със свободната си ръка чукна животното по челото. После заподскача около него, охкайки й духайки кокалчетата на пръстите си.

Изпълнението Му беше наградено с душ от освирквания. Гоблин се подсмихваше.

Скоро Едноокия отново задряма. Това е номер, който научаваш, когато изминаваш много уморителни километри на седлото.

Една птичка кацна на рамото му. Той изхърка, посегна… Птичката му остави голям, зловонен пурпурен дар. Едноокия нададе вой. Започна да мята вещите си. Направо си раздра елека, докато го свали.

Отново се смяхме до премала. Гоблин изглеждаше невинен като девица. Черното джудже се намръщи и изсумтя, но не загря.

Просветна му чак когато прекосихме един хълм и се натъкнахме на глутница маймуноподобни пигмеи, които усърдно целуваха идол с формата на конска задница. Всеки пигмей беше миниатюрно копие на Едноокия. Малкият магьосник стрелна с убийствен поглед Гоблин. Той му отвърна с невинно свиване на рамене — „не гледай мен“.

— Точка за Гоблин — отсъдих аз.

— По-добре внимавай да не пострадаш, Знахар — изръмжа противникът му. — Или ти ще раздаваш целувки ей-там — и се потупа отзад.

— Когато прасетата литнат — засмях се.

Едноокия беше по-умел магьосник, но не и наполовина толкова добър, колкото му се искаше да вярваме. Ако можеше да изпълни една втора от заплахите си, щеше да е истинско съкровище за Покорените. Мълчаливия е по-настоятелен, а Гоблин — по-изобретателен.

Сега Едноокия щеше да будува нощи наред в търсене на начини да изравни резултата със спечелилия точка Гоблин. Странна двойка. Нямам представа как не са се изтрепали досега.

Откриването на Хромия беше по-лесно на думи, отколкото на дела. Проследихме го до някаква гора, където открихме изоставени разкопки и множество трупове на Бунтовници. Пътеката ни поведе надолу към долина с обширни поляни, разделени от бляскав поток.

— Какво е това, по дяволите?… — попитах Гоблин. — Много е странно!

Широки, ниски, черни буци осейваха поляните. Навсякъде се въргаляха мъртъвци.

— Това е една от причините всички да се боят от Покорените. Убиващи заклинания. Толкова са горещи, че изсмукват земята до шушка.

Спрях да огледам една издатина. Черният кръг беше като очертан с пергел. Границата бе равна като линия от молив. Оголени скелети лежаха в чернотата. Мечовете и пиките им приличаха на восъчни имитации, престояли дълго на слънце. Залових и Едноокия, че се е зазяпал.