Читать «Черният отряд» онлайн - страница 31

Всички имаме тайни, скрити в миналото. Подозирам, че ги пазим, не понеже бягаме от нашето вчера, а защото смятаме, че ще се представим в по-романтична светлина, ако извъртим очи и подхвърляме деликатни намеци за прекрасни жени, които съдбата е изтръгнала от обятията ни. Само че онези мъже, чиито истории успях да разбуля, бягат от закона, не от трагична любов.

Капитана и Гарвана обаче несъмнено бяха сродни души.

Лагерът беше готов. Разположихме постовете. Настанихме се за почивка. Въпреки, че околностите кипяха, нито една воюваща страна не откри веднага присъствието ни.

Мълчаливия прибягна до уменията си, за да засили наблюдателността на часовите. Именно той разкри шпиони, промъкнали се през външния охранителен обръч и предупреди Едноокия, който докладва на Капитана.

След като извика мен, Едноокия, Гоблин и неколцина други, началникът ни разгъна картата си върху един пън, приспособен за походна маса.

— Къде са?

— Двама тук. Двама ето тук. И един — тук.

— Някой да нареди на часовите да се разкарат. Ще се измъкнем покрай тях. Гоблин! Къде е Гоблин? Кажи му да се захваща с оптичните си измами!

Капитана възнамеряваше да не влиза в схватка. Похвално решение, помислих си аз. Няколко минути по-късно той се присети.

— Къде е Гарвана?

— Мисля, че преследва шпионите — отвърнах.

— Какво? Тоя идиот? — лицето му потъмня. — Ти пък какво искаш, по дяволите?

Гоблин изцвърча като настъпена мишка. Той винаги писука. Избликът на Капитана го накара да изчурулика като новоизлюпено пиленце.

— Викал си ме.

Капитана се завъртя в кръг, като ръмжеше и се мръщеше. Ако беше дарен с таланта на Гоблин или Едноокия, от ушите му щеше да бълва дим. Смигнах на Гоблин, който разтегна устни като крастава жаба. Разтърсващият военен танц е само предупреждение да не се бъркаме. Капитана размести картите. Хвърляше мрачни погледи. Завъртя се към мен.

— Това не ми харесва. Ти ли го накара?

— Какво? А, не! Аз не се опитвам да творя историята на Отряда. Само я записвам.

И Тогава се появи Гарвана. Стовари едно тяло в краката на Капитана и му подаде наниз отвратителни трофеи.

— Какво, по дяволите…

— Палци. В тези краища така броят сполучливите удари.

Капитана позеленя като риба на сухо.

— А трупът за какво е?

— Да му пъхнеш краката в огъня. Зарежи! Те няма да губят време в чудене как сме разбрали, че са там.

Тримата магьосници хвърлиха заклинание над Отряда. Изплъзнахме се като рибоци през пръстите на непохватен рибар. Вражеският батальон, който се промъкваше към нас, не усети дори повей от миризмата ни. Поехме право на север, където Капитана възнамеряваше да издири Хромия.

По-късно същия следобед Едноокия поде с пълно гърло марш. Гоблин записука възмутено. Едноокия се ухили и запя още по-гръмогласно.

— Той променя думите! — цвъртеше Гоблин.