Читать «Черният отряд» онлайн - страница 30

— Докладвай на Капитана, все едно нищо не се е случило — и посочих предводителя ни… — Я виж ти…

Брат Гарван се бе присъединил към нас. Наблюдаваше ни, яхнал запотен, прашен жребец. Куриерът се възползва от думите ми. След като го изслуша, Капитана нареди:

— Предай на Хромия, че пътувам възможно най-бързо. Няма да подгоня хората си така, че да не са във форма, когато пристигнем.

— Да, сър. Ще му предам, сър! — капралът предпазливо се покатери на седлото си. Добре прикриваше чувствата си.

— Хромия ще ти изтръгне сърцето, като научи — отбеляза Гарвана.

— Неодобрението на Хромия не ме касае. Смятах, че ще се присъединиш към нас, преди да напуснем Опал.

— Забави ме уреждането на сметките. Единият отсъстваше от града. Лорд Джалена беше предупредил другия. Отне ми три дни да го намеря.

— А онзи извън града?

— Реших да ви настигна.

Отговорът не беше задоволителен, но Капитана не се подхлъзна.

— Няма да позволя да се присъединиш към нас, ако имаш странични интереси.

— Нека живее. Платих най-важния си дълг.

Говореше за жената. Усещах го. Капитана кисело го изгледа.

— Добре. Ще яздиш с взвода на Брестака.

— Благодаря. Сър.

Прозвуча странно. Той не беше човек, свикнал да съросва, когото и да било.

Пътешествието ни на север продължи — покрай Брестоград, през Клина, покрай Розоград и още по-далеч на север, в Защитника. Някогашното кралство приличаше на кървава кланица.

Веслоград е разположен в северната част на Защитника, и в горите над него се простират Могилните земи, където Господарката и нейният любовник, Властелина, били затворени в гробница преди четири века. Упоритите некромантски проучвания на магьосници от Веслоград вдигнали от тъмния им, вечен сън Господарката и Десетте, Които Били Покорени. Сега техните обзети от чувство за вина потомци се сражаваха срещу Господарката.

Южната част на Защитника беше сравнително спокойна. Селяните не ни посрещаха с радост, но охотно приемаха парите ни.

— Така е, понеже за пръв път виждат Войници на Господарката, които си плащат — обяви Гарвана. — Покорените просто грабят каквото им допадне.

Капитана изсумтя. Самите ние щяхме да постъпваме по същия начин, ако заповедите не бяха категорични. Ловеца на души ни заповяда да се държим любезно. Дал на Капитана претъпкан пътен сандък, който беше приет с удоволствие. Няма смисъл да си създаваш излишни врагове.

Вече два месеца се изтърколиха в път. Хиляди километри лежаха зад гърба ни. Бяхме изтощени и Капитана ни разреши да отдъхнем, преди да навлезем в зоната на военните действия. Вероятно и за да посвети няколко секунди за мрачен размисъл за службата ни при Господарката.

Тъй или иначе, нямаше смисъл да си търсим белята. Не и когато да не влизаш в бой се заплащаше равнозначно.

Капитана ни отведе в гората. Докато вдигахме лагера, той беседваше с Гарвана. Гледах ги. Любопитно. Между тях се зараждаше някаква връзка. Не го разбирах, понеже не знаех достатъчно и за двамата. Гарвана беше нова, а Капитана — дългогодишна загадка.

През всичкото време, откакто познавам началника ни, не съм чул почти нищо за него. Само неясен намек тук-там, подкрепен от предположения. Роден е в един от Градовете на скъпоценните камъни. Бил професионален войник. Нещо преобърнало личния му живот — навярно жена. Отказал се и от договора, и от званията и станал скитник. В крайна сметка се записал в нашата банда духовни изгнаници.