Читать «Черният отряд» онлайн - страница 29

Пътят на север ни приближаваше все повече към лоното на империята. Всеки ден ни отвеждаше във все по-нерадостни краища. Населението ставаше все по-мрачно, тъжно и враждебно. Дори сезонът не предразполагаше към веселба.

Дойде и денят, когато трябваше да преминем самото сърце на империята — Кулата в Чара, построена от Господарката след възкресението й. Съпровождаха ни кавалеристи с безизразни лица. Не приближихме на повече от пет километра. Дори от такова разстояние силуетът на Кулата закриваше хоризонта. Тя представлява масивен куб от тъмен камък, висок поне сто и петдесет метра.

През цялото време не откъснах очи от нея. Как ли изглежда господарката ни? Дали някога ще я срещна? Глождеше ме безумно любопитство, тази нощ написах есе, в което се опитвах да си я представя. Писанието ми прерасна в романтична измислица.

Следващия следобед, срещнахме белолик ездач, който препускаше на юг, търсейки нашето братство. Брошката му твърдеше, че е последовател на Хромия. Съпровождащата ни кавалерия го заведе при Лейтенанта.

— Вие, хора, си прекарвате чудесно, нали? Проклятие! Нужни сте в Защитника! Какво се мотаете?

Лейтенанта бе кротък човек, свикнал да го уважават заради ранга му. Беше толкова шашнат, че не обели и дума. Куриерът стана още по-нагъл. Тогава Лейтенанта се осведоми:

— Какъв чин имаш?

— Капрал куриер на Хромия. Друже, по-добре си налягай парцалите! Той не понася боклуци.

Лейтенанта отговаря за поддържането на дисциплината в Отряда. Това е бреме, което сваля от плещите на Капитана. Разумен човек, точно какъвто е нужен.

— Сержант! — ревна на Брестака — Ела тук…

Беше ядосан. Обикновено само Капитана нарича Брестака „сержант“.

Впрочем, двамата яздеха редом в този момент. Повиканият пришпори коня край колоната. Предводителят ни също се приближи.

— Сър? — отзова се Брестака.

Лейтенанта спря Отряда и нареди:

— Я налей малко уважение в този селянин!

— Да, сър! Мускус. Обущар. Дайте една ръка.

— Двайсет удара ще го оправят — додаде Лейтенанта.

— Двайсет ще са, сър.

— Какво, по дяволите, си въобразявате? Никое смрадливо наемно копеле няма да… — запени се куриерът.

— Лейтенант, май че този си проси още десет удара — отбеляза Капитана.

— Да, сър. Брестак!

— Тридесет ще са, сър.

И замахна. Куриерът излетя от седлото. Мускуса и Обущаря го вдигнаха и го засилиха към оградния плет, направо го метнаха върху него. Обущаря вдигна полите на ризата му.

Брестака нанесе ударите с бича за езда на Лейтенанта. Не влагаше душа и сърце в побоя. Наказанието не беше наложено като отмъщение — просто съобщение за онези, които мислят, че Черният отряд е долнопробна сбирщина.

Когато приключи, беше мой ред да притичам с чантата си.

— Хайде, отпусни се, друже. Аз съм лечител. Ще промия гърба ти и ще те превържа — потупах го по бузата. — Понесе го доста добре за северняк!

След като свърших, Брестака му подаде нова риза. Дарих го с няколко непоискани съвета за лечението, после добавих: