Читать «Черният отряд» онлайн - страница 28

— Какво стана с празненството в пещерата на камелиите?

Гласът му прозвуча като носово скимтене. Космите по врата ми настръхнаха. Преливаше от арогантност и презрение. Не бях чувал подобна интонация, откакто се присъединих към Черния отряд. Хората в Берил не използват този тон.

В Опал не познават Черния отряд, напомних си. Засега.

Гарвана реагира като ударен с мокър парцал. Замръзна. За миг ми се стори, че очите му са ледени остриета. После ъгълчетата им се повдигнаха от усмивка — най-зловещата, която някога съм виждал.

— Ясно защо Джалена получи пристъп на разстройство — прошепна Капитана.

Не помръдвахме, вкаменени от смъртоносното напрежение. Гарвана се обърна бавно и се надигна. Едва тогава тримата видяха лицето му.

Скимтящия гласец се задави. Спътникът му затрепери. Жената безмълвно отвори уста.

Не разбрах откъде Гарвана извади нож. Събитията се заредиха по-бързо, отколкото човешко око можеше да ги проследи. От прерязаното гърло на Скимтящия гласец бликна кръв. Стоманеното острие щръкна от сърцето на приятеля му. Лявата ръка на новия ни брат закопча гърлото на жената.

— Не. Милост! — прошепна тя безсилно. Не очакваше пощада.

Сключените пръсти на Гарвана я принудиха да падне на колене. Лицето й стана мораво и подпухна. Езикът й изскочи от устата. Жената сграбчи китката му и се загърчи. Той я вдигна и не отлепи поглед от нея, докато очите й се обърнаха и тялото й се отпусна. Последна агония — и беше мъртва.

Гарвана дръпна ръка. Взираше се в тази вцепенена, трепереща щипка. Лицето му беше изкривено в страшна гримаса. Конвулсии разтърсваха тялото му.

— Знахар! — изръмжа Капитана. — Това не е ли по твоята специалност?

— Аха…

Хората се раздвижиха. Отвсякъде ни наблюдаваха. Проверих Скимтящия гласец. По-мъртъв от камък. Също и спътникът му. Насочих се към жената.

Гарвана коленичи до нея и стисна лявата й ръка. В очите му блестяха сълзи. Свали златната сватбена халка и я пусна в джоба си. Взе само нея, макар че жертвата му бе отрупана с бижута за цяло състояние.

Спогледахме се над тялото й. Ледът отново покри ирисите му. Което ме окрили да обявя предположението си.

— Не искам да звуча истерично — Едноокия изръмжа, — но защо не си оберем крушите оттук?

— Чудесно хрумване! — съгласи се Брестака и мигновено си плю на петите.

— Мърдай! — изсъска Капитана и повлече Гарвана за ръката. Аз ги последвах.

— Ще си уредя въпроса до изгрев-слънце — осведоми ни новобранецът.

Капитана хвърли поглед през рамо и изрече само:

— Аха.

И аз бях на същото мнение. Но се наложи да напуснем Опал без него.

През нощта Капитана получи няколко много неприятни съобщения. Единственият му коментар беше:

— Онези тримата сигурно са били от вътрешния кръг.

— Носеха знака на Хромия — уточних. — Между другото, какво знаеш за Гарвана? Кой е той?

— Човек, който има разногласия с Хромия, Скроили му номер и го оставили на гарваните.

— За жената не ти е споменавал, нали?

Капитана сви рамене. Приех жеста като потвърждение.

— Обзалагам се, че му е съпруга. Сигурно го е предала…

Подобни неща често се срещат тук. Заговори, убийства, опити за преврат. Всички прелести на упадъка. Господарката не обезкуражава никого. Може би интригите я забавляват.