Читать «Черният отряд» онлайн - страница 27

Джалена се обърна към него.

— Господине… — опули се с широко отворена уста. — Вие!

Гарвана впери в него немигащия си поглед. По лицето му не трепна нито мускулче. Кръвта се оттече от бузите на дебелака. Джалена погледна групата ни почти умолително, пак се извърна към Гарвана, накрая — към Капитана. Устните му се размърдаха, но не издаде никакъв звук. Междувременно нашият предводител протегна длан към домакина ни. Гарвана пое брошката на Ловеца на души и я закачи над сърцето си. Джалена пребледня като платно. Отстъпи.

— Май те познава — отбеляза Капитана.

— Мислеше ме за мъртъв.

Джалена се върна в компанията си, където започна да заеква и ръкомаха оживено. Бледолик мъж премести очи към нас. След кратък спор всички се изнесоха от градината.

Гарвана не се впусна в обяснения. Вместо това попита:

— Е, ще се хващаме ли за работа?

— Ще благоволиш ли да осветиш случилото се? — в гласа на Капитана се прокрадна опасна мекота.

— Не.

— По-добре премисли. Присъствието ти може да изложи на риск целия отряд.

— Няма. Въпросът е личен. Няма да ви го натрапвам.

Капитана се съсредоточи. Не е от хората, които се ровят в миналото на другите. Не и без причина. Реши, че в случая има повод и попита:

— И как ще ни го спестиш? Явно си специална фигура за лорд Джалена.

— Не за Джалена. За негови приятели. Стара история. Ще я уредя, преди да се присъединя към вас. Петима души трябва да умрат, за да обърнем страницата.

Какъв прекрасен аромат! Ах, ухание на загадъчност и тъмни дела, на интриги и мъст. Солта на интригуващия разказ.

— Аз съм Знахаря. Имаш ли основания да не споделяш миналото си?

Гарвана ме изгледа. Очевидно дърпаше с всичка сила юздите си.

— Случаят е личен, стар и срамен. Не искам да говоря за него.

— В такъв случай не мога да гласувам за приемането му — отбеляза Едноокия.

Двама мъже и една жена се спуснаха по настланата с плочи алея и спряха, оглеждайки мястото, където бе стояла групата на лорд Джалена. Закъснели ли бяха? Изглеждаха изненадани. Проследих съвещанието им.

Брестака подкрепи Едноокия. Както и Лейтенанта.

— Знахар? — вдигна вежди Капитана.

Дадох своя вот — положителен. Подушвах загадка и не исках да я изтърва.

— Знам част от историята ти, Гарван — продължи предводителят ни. — Затова ще гласувам като Едноокия. За доброто на братството. Бих искал да си сред нас. Но… Уреди въпроса, преди да тръгнем.

Закъснелите се насочиха към нас с вирнати носове, твърдо решени да уточнят къде са изчезнали приятелчетата им.

— Кога заминавате? — попита Гарвана. — Колко време имам?

— Утре, по изгрев.

— Какво? — сепнах се аз.

— Задръж! — намеси се Едноокия. — Как тъй ще тръгваме?

Дори Лейтенанта, който никога не задава въпроси, се включи.

— Нали щяхме да разполагаме с няколко седмици…

Беше си намерил момиче първото, откакто го познавам.

— Нуждаят се от нас на север — сви рамене Капитана. — Хромия загубил една крепост в Дяла. Покорили я Бунтовници, предвождани от някакъв Грапата.

Закъснелите се приближиха. Единият от мъжете ни попита: