Читать «Черният отряд» онлайн - страница 172

Отидох до оградата, където Брестака беше завързал конете снощи. Четири. За миг обмислих възможността да съществува по-висша сила. Накарах неколцина души да оседлаят конете, докато измъкна малко храна от Тръпката. Не беше лесно да се справя с него. Поиска ми личното разрешение от Капитана. Сключихме сделка, според която щях да му отредя специално внимание в Аналите.

Мълчаливия се присъедини към мен в края на преговорите. Щом натоварихме запасите на конете, го попитах:

— Научи ли нещо?

Той отвърна: Само че Капитана знае нещо, което не иска да сподели. Мисля, че е свързано по-скоро с Глезанка, отколкото с Гарвана.

Изсумтях. Хайде пак… Нима Капитана бе стигнал до същия извод като мен? И дали е станало тази сутрин, докато спорехме? Хммм. Пълен е с номера…

Мисля, че Гарвана е напуснал без разрешението на Капитана, но с благословията му. Ти разпита ли Тръпката?

— Смятах, че ти ще го направиш.

Той поклати глава. Не беше имал време.

— Хайде да тръгваме. Искам да взема още няколко неща!

Препуснах към болничната палатка, взех оръжията си и изрових подаръка, който пазех за рождения ден на Глезанка. После издирих Брестака и му заявих, че искам част от парите, които отмъкнахме в Розоград.

— Колко?

— Колкото мога да нося.

Той ме гледа дълго и изпитателно, след което реши да премълчи въпросите си. Отидохме в палатката му и тихичко ги изброихме. Момчетата от Отряда не знаеха нищо за парите. Тайната си оставаше между тези от нас, ходили по следите на Грапата в Розоград. Имаше и такива обаче, които се чудеха как Едноокия успява да плаща дълговете си от картите, след като никога не печели и няма време за обичайните си черноборсаджийски номера.

Брестака ме последва, когато излязох от палатката му. Открихме Мълчаливия на седлото. Конете бяха готови за път.

— На разходка, а? — попита той.

— Аха — прикрепих към седлото лъка, който Господарката ми беше дала и възседнах коня.

Брестака огледа лицата ни с присвити очи и заключи:

— Късмет, момчета! — след което се обърна й се отдалечи.

Погледнах Мълчаливия. Той изписа със знаци: Тръпката се кълне, че не знае нищо. Излъгах го да признае, че е дал на Гарвана допълнителни дажби преди началото на вчерашната битка. И той знае нещо.

Тъй, тъй. Явно всички се давеха в догадки. Щом Мълчаливия ме поведе, се замислих върху сутрешния сблъсък. Търсех следи от нещо странно. Открих няколко: Гоблин и Брестака също хранеха подозрения.

Нямаше начин да избегнем преминаването през бунтовническия лагер. Твърде жалко. Предпочитам да бяхме минали по друг път. Мухите и смрадта бяха ужасни. Когато ние с Господарката препускахме през него, мястото изглеждаше пусто. Грешка. Просто не бяхме видели никого. Ранените ни врагове и лагерниците бяха там.

Оплаквача беше хвърлил топките си и върху тях.

Бях подбрал хубави коне. Освен неуморния жребец на Перото, и другите бяха от същата порода. Мълчаливия наложи бърз ход, отлагайки разговорите за по-късно. Когато стигнахме външната граница на каменистите земи, той дръпна юздите и ми даде знак да огледам околността. Искаше да му посоча какъв маршрут е следвала Господарката при приближаването към Кулата.