Читать «Черният отряд» онлайн - страница 171

— Нали ти казах.

— Хайде да го преповторим, а? — предложи той меко. — Да разнищим подробностите.

Знаех какво прави. Малко психотерапия, базирана на предположението, че продължителният престой в присъствието на Господарката е разстроил съзнанието ми. Е, прав беше — разстроен бях…

Но преживяването също така ми отвори очите. Призовавах уменията, които бях развил, докато записвах тези Анали, с надеждата да го убедя, че позицията ми е рационална и морална, а тази на останалите не.

Нали видя какво стана, когато момчетата от Веслоград се опитаха да се промъкнат зад Капитана? — попита един от картоиграчите.

Шушукаха си за Гарвана. Бях го забравил напълно. Наострих уши и изслушах няколко разказа за безумния му героизъм. Като чуе човек какви ги приказват, ще рече, че Гарвана е спасил всички от Черния отряд поне по веднъж.

— А той къде е? — попита някой.

Всички поклатиха глави. Друг предположи:

— Сигурно са го убили. Капитана прати да приберат мъртъвците ни. Предполагам, че ще го спуснем в земята следобед.

— А с детето какво стана?

— Намери го и ще намериш и нея — изсумтя Брестака.

— Като заговорихме за детето… Видя какво стана, когато се опитаха да поразят втори отряд с някакво нокаутиращо заклинание? Много странно беше. Детето се държеше все едно нищо не е станало. Всички останали паднаха като вкаменени. Ти изглеждаше само някак озадачена и разтърси Гарвана. И ето, свести го, бум, той влезе в боя. Всичките ги събуди така. Все едно магията не й влияеше или нещо такова.

— Може би причината е в това, че е глуха. В магията има звук… — намеси се друг.

— Кой знае? Жалко обаче, че не се е измъкнала. Привикнах да се навърта наоколо.

— Също и Гарвана. Полезен беше. Спираше стария Едноок да мами!

Всички се разсмяха.

Погледнах Мълчаливия, който подслушваше разговора ми с Гоблин. Поклатих глава. Той вдигна вежда. Използвах езика на Глезанка да му кажа: Те не са мъртви. Той също харесваше малката сладурана.

Обясних му, че съм видял Глезанка, като се връщахме с Господарката. Споделих и подозренията си, че Гарвана е дезертирал по единствения път, който според него не е бил под наблюдение. Мълчаливия се намръщи и полюбопитства защо.

— Спипа ме! Знаеш как се държеше той напоследък… — не споменах видението или сънищата си. Струваха ми се съвсем фантастични. — Сигурно му е писнало от нас?

Ухилването на Мълчаливия ми подсказа, че не вярва на нито една думичка. Изписа със знаци: Искам да знам защо. Какво си научил? Предполагаше, че знам повече за Гарвана и Глезанка от всички останали, понеже винаги разпитвах за подробности от личния живот, които да впиша в Аналите.

— Не знам нищо, което ти не знаеш. Той се мотаеше най-вече с Капитана и Тръпката.

Магьосникът се замисли за десетина секунди, след което изписа: Оседлай два коня. Не, четири — и вземи храна. Ще отсъстваме няколко дни. Ще ида да задам въпросите си. Поведението му не предизвикваше желание за спор.

Лично мен това ме устройваше. Тази идея ми хрумна още когато разговарях с Гоблин. Отхвърлих я, понеже не се сещах как да открия следите на Гарвана.