Читать «Черният отряд» онлайн - страница 159

Гарвана беше неспокоен като човек, седнал върху мравуняк.

— Какво, по дяволите, те яде отвътре? — поисках да зная. — Държиш се, като че всички страдаме от, чума!

Поведението му ми причиняваше болка. Бяхме преживели немалко заедно, ние с Гарвана. Нямаше причини да се обръща против мен. Устата му се превърна в тънка черта. Той задълба под ноктите си така, че се изплаших да не се разкървави.

— Е? — промърморих.

— Не ме притискай, Знахар!

С дясната си ръка почесах гърба на Глезанка, когато тя се притисна към мен. С лявата стиснах лъка. Кокалчетата ми добиха цвета на стар лед. Бях готов да го ударя. Без кинжала щях да имам шанс. Той беше здраво копеле, но и аз съм се калявал с години.

Глезанка сякаш не забелязваше напрежението помежду ни. Гоблин пристъпи между нас. Погледна Гарвана, позата му бе не по-малко напрегната от моята.

— Имаш голям проблем, Гарван. Мисля, че е най-добре да го обсъдим с Капитана.

Гарвана се смая. Осъзна, макар и за миг, че си създава врагове. Ужасно трудно е да ядосаш Гоблин. Наистина да го вбесиш, не като при, игричките с Едноокия.

Нещо угасна в очите на Гарвана. Той посочи лъка ми и ме обвини:

— Той е любовник на Господарката.

Бях по-скоро озадачен, отколкото ядосан.

— Не е вярно! — възразих. — Но какво, ако наистина съм спал с нея?

Той се разшава неспокойно. Погледът му непрестанно прескачаше към Глезанка, която се притискаше към мен. Искаше тя да се отдалечи оттук, но не можеше да изрази желанието си смислено.

— Първо постоянно се влачиш с Ловеца на души. Сега с Господарката. Какви ги вършиш, Знахар? На кого ни продаваш?

— Какво?!

Само присъствието на Глезанка ме спря да не го нападна.

— Стига толкова! — заяви Гоблин. Гласът му бе твърд, без следа от свойственото му писукане. — По-висшестоящ от вас съм. И ще се възползвам от ранга си. Веднага! Точно тук! Отиваме при Капитана и ще обсъдим всичко. В противен случай ще оттеглим гласуването си за приема ти в Черния отряд, Гарван. Знахаря е прав. Напоследък се държиш като истински задник. Такива не ни трябват. Имаме си достатъчно проблеми и без друго! — и посочи с пръст Бунта, който отвърна с тромпети.

Не отидохме на съвет при Капитана.

Беше очевидно, че начело е нов главнокомандващ. Вражеските дивизии тръгнаха напред с бавна маршова стъпка. Щитовете им бяха подредени в правилна костенуркова формация, и отбиваха повечето ни стрели. Шепота бързо се ориентира и съсредоточи огъня на гвардейците само върху едно каре, като накара стрелците да изчакат по-тежките оръжия да разчупят костенурките. Ефикасно, но не достатъчно.

Обсадните кули и рампите се понесоха напред с цялата бързина, с която хората успяваха да ги теглят. Гвардейците сториха всичко възможно, но успяха да разрушат само няколко. Шепота бе изправена пред дилема. Трябваше да избира между мишените. Реши да се съсредоточи в разбиването на костенурките.

Този път кулите успяха да се приближат повече. Стрелците на бунта вече поразяваха целите си. Това означаваше, че са влезли в обсега на нашите стрелци, които бяха обучени много по-добре.