Читать «Черният отряд» онлайн - страница 158
Глен Чарльз Кук
Бях и доволен, и притеснен. Доволен заради загрижеността на нашите към моята особа, а притеснен, защото положението ми се е влошило до такава степен. Сведох поглед към ръцете си. Несъзнателно бях опънал лъка и бях сложил стрела. Част от мен също бе нащрек.
Всички зяпаха оръжието, но никой не попита откъде го имам. Подозирах, че вече се носят легенди. Странно, че събратята ми не ме притиснаха в някой ъгъл за допълнителен разпит.
Бунтът внимателно и методично строяваше армиите си извън обсега на оръжията ни. Явно някой бе поел командването и бе възстановил дисциплината. И беше вдигнал цяла армада нови обсадни машинарии през нощта…
Нашите бяха напуснали първия насип. Долу стояха само кръстът и беснеещият на него звяр… Беснеещ? След всичко, което беше преживяла, включително и разпъването на този кръст, форвалака отще беше жива!
Войниците се раздвижиха. Стрелците вече заемаха третия насип, а Шепота бе поела командването на цялата линия. Съюзниците, оцелели от първото ниво, армията на Ловеца и всички останали, бяха на втория насип. Лорд Джалена стоеше отдясно, а Оплаквача — отляво. Бяха положени сериозни усилия да се възстанови подпорната стена, чието състояние беше ужасно. Нямаше да е особено препятствие.
— Чухте ли последните новини, момчета? — присъедини се към нас Едноокия.
Вдигнах вежди въпросително.
— Те твърдят, че най-сетне са открили Бялата роза.
След известен размисъл отвърнах:
— Доста съмнително.
— Определено. От Кулата твърдят, че детето е подставено. Просто да вдъхнови войниците.
— И аз така мисля. Чудно, че не са се сетили по-рано!
— Като говорим за дявола… — изписука Гоблин и посочи.
Наложи ми се да се взра за момент, преди да забележа слабото сияние, което напредваше между кохортите на вражеските роти. Обкръжаваше дете на бял кон, понесло червен флаг с избродирана бяла роза.
— Дори представлението е посредствено! — оплака се Едноокия. — Онзи там, отзад, създава ореола!
Вътрешностите ми бяха вързани на възел от страх, че в крайна сметка това е истинско. Погледнах ръцете си и се запитах дали детето е мишената, която Господарката имаше предвид. Но не. Нямах желание да пусна стрела в тази посока. Всъщност нямаше да покрия и половината разстояние.
Погледнах Гарвана и Глезанка от другата страна на пирамидата. Пръстите им вихрено танцуваха в разговор. Тръгнах към тях.
Гарвана ни забеляза, когато бяхме на десетина метра от тях. Погледна оръжията ми. Лицето му замръзна. В ръката му блесна нож. Започна да си чисти ноктите.
Препънах се, толкова стреснат бях. Той изпълняваше този фокус с ножа само когато бе под напрежение. Защо с мен? Не бях негов враг. Пъхнах лъка и стрелата под лявата си мишница и поздравих Глезанка. Тя се усмихна широко и бързо ме прегърна.
