Читать «Черният отряд» онлайн - страница 160

Врагът прекоси третия ров и се сблъска с масиран обстрел и от двете нива. Едва когато стигнаха до подпорната стена, формациите се разделиха и се устремиха към слабите места. Успяха да постигнат известен успех. Но тогава атакуваха едновременно от всички страни. Рампите им се бавеха все още. Хора със стълби се юрнаха напред.

Покорените не пестяха сили. Хвърлиха в боя всичко, на което бяха способни. Магьосниците на Бунта се сражаваха с тях през целия път и въпреки щетите, които понасяха, в общи линии успяха да ги неутрализират. Шепота не участваше в това. Беше прекалено заета.

Господарката и спътниците й пристигнаха. Призоваха ме отново. Качих се на седлото на коня си и застанах до владетелката, положил лъка в скута си. Враговете продължаваха да прииждат. От време на време поглеждах Господарката. Тя остана ледената кралица. Лицето й беше напълно безизразно.

Бунтът печелеше позиция след позиция. Хора с лопати се втурнаха да копаят, като строяха естествени рампи. Дървените бавно напредваха. Но нямаше да пристигнат скоро.

Долу съществуваше само един остров на спокойствието — около разпнатата форвалака. Нападателите я заобикаляха възможно най-далече.

Войниците на лорд Джалена започнаха да поддават. Човек виждаше очертаващия се пробив още преди да се обърнат да погледнат подпорната стена зад тях.

Господарката махна с ръка. Пътешественика пришпори коня си напред и надолу по склона на пирамидата. Достигна хората на Шепота, мина през тях и спря на ръба на насипа зад войниците на лорд Джалена. Вдигна копието си. То проблесна. Не знам защо, но армията на Джалена набра смелост, обедини се и започна да изтласква Бунтовниците назад.

Господарката махна с лявата си ръка. Перото се спусна по склона като вихър с надут рог. Сребърният му призив заглуши тромпетите на Бунта. Тя подмина войниците на третото ниво и конят й прескочи насипа. Падането би убило всяко нормално животно. Този обаче се приземи тежко, запази равновесие и се вдигна на задни крака, цвилейки. Перото надуваше рога си. Както и отдясно, войниците се окопитиха и започнаха да оказват отпор.

Малка индигова фигурка се покатери по стената и се затича към основата на пирамидата. Измина целия път до Кулата. Оплаквача. Намръщих се, озадачен. Дали беше освободен?

Нашият център стана фокусът на битката, Ловеца се бореше яростно да запази позицията си.

Чух странни звуци, погледнах нагоре и видях, че Капитана се приближава от другата страна на Господарката. Беше на кон. Обърнах се. Множество коне.

Взрях се по продължение на дългия стръмен склон към теснината на третия насип и сърцето ми падна в петите. Тя не планираше кавалерийско нападение… нали?

Перото и Пътешественика бяха силен лек, но дозата не бе достатъчна. Те потушиха съпротивата само до появата на бунтовническите рампи.

Насипът падна. По-бавно, отколкото очаквах, но все пак падна. Избягаха не повече от хиляда души. Погледнах Господарката. Лицето й представляваше ледена маска, но усещах доволството й.

Шепота изливаше стрели върху гъмжилото. Гвардията стреляше от упор с балистите.