Читать «Черният отряд» онлайн - страница 157

— Какво стана? — попита ме Брестака, когато стигнах до върха.

— Не знам — признах си. — Честно, нямам и най-смътна представа какво, по дяволите, става тази нощ.

Той ме огледа внимателно.

— Изглеждаш доста зле. Почини си малко!

— Имам нужда — съгласих се. — Съобщи на Капитана. Тя каза, че утре е великият ден. Ще спечелим или ще загубим…

Като че ли новината щеше да му е от полза. Но ми се стори, че е важно да го знае.

— Аха. Направиха ли ти нещо? — попита той.

— Не знам. Не мисля.

Брестака искаше да поговорим още, въпреки съвета си за почивка. Внимателно го отстраних от пътя си, влязох в една от болничните палатки и се свих в ъгъла като ранено животно, сгушено в бърлогата си. По някакъв начин бях докоснат, но не можех да го изразя с думи. Щеше да отнеме време, докато се възстановя. Вероятно повече, отколкото имах на разположение.

Пратиха Гоблин да ме събуди. Бях в обичайното си очарователно сутрешно настроение. Заплашвах с кръвна мъст всеки, достатъчно тъп да смути сънищата ми. Не че те не заслужаваха да бъдат прекъснати. Бяха отвратителни. Вършех неописуеми неща с няколко момичета — на не повече от дванайсет години — и ги карах да се наслаждават на извращенията. Беше гнусно — сенки, които кръжат в съзнанието ти.

Не ми се ставаше въпреки потресаващите видения. Под завивката бе приятно и топло.

— Искаш ли играта да загрубее? — попита ме Гоблин. — Слушай, Знахар! Приятелката ти излиза. Капитанът иска да я посрещнеш.

— Аха… добре… — грабнах ботушите си в едната ръка, а с другата отметнах покривалото на палатката. Изръмжах: — Колко е часът, да му се не види? Сякаш слънцето е изгряло преди часове!

— Точно така. Брестака сметна, че се нуждаеш от отдих. Каза, че снощи си имал тежки преживявания.

Изсумтях, като бързо се приготвях. Чудех се дали да се мия, но Гоблин ме натири нататък.

— Давай по-бързо! Бунтът идва!

Чувах далечни барабани. Преди Бунта не използваше барабани. Попитах какви са. Гоблин сви рамене. Беше блед. Предполагам, чул бе съобщението ми за Капитана. Победа или поражение. Днес.

— Избрали са нов съвет…

Беше станал словоохотлив, както често става с уплашените хора. Разказа ми с подробности какво се е случило през нощта при враждата между Покорените, и какви щети е понесъл Бунтът. Не чух нищо ободряващо. Той ми помогна да навлека бронята, която имах. От битките при Розоград насам не бях носил нищо, освен плетена ризница. Събрах оръжията, които Господарката ми даде, и излязох навън в една от най-прелестните утрини, които съм виждал.

— Страхотен ден за умирачка! — възкликнах.

— Да бе!

— След колко време тя ще бъде тук?

Капитана искаше да сме готови за пристигането й. Харесваше му да представя картина на ред и експедитивност.

— Ами, когато дойде. Току-що получихме съобщението, че ще излезе.

— Хм — огледах върха на пирамидата. Мъжете се подготвяха за сражение. Като че ли никой не си даваше много зор. Заявих: — Смятам да се поразходя!

Гоблин не отговори. Просто вървеше след мен, бледото му лице бе сгърчено в загрижена гримаса. Очите му постоянно се стрелкаха във всички посоки и не изпускаха нищо. От прегърбените му рамене и предпазливите му движения отсъдих, че поддържа заклинание, готово за мигновена употреба. Но след като известно време ме следваше неотстъпно, осъзнах, че играе ролята на мой телохранител.