Читать «Черният отряд» онлайн - страница 153

Предната подпорна стена експлодира на дузина места. Животинско тръбене изпълни тишината. Още преди да видя, че се втурват напред, вече знаех — и се разсмях.

— Слонове! — не бях виждал бойни слонове от първата ми година в Черния отряд. — Откъде взе слоновете?

Очите на Господарката сияеха. Не ми отговори. Не беше необходимо. От задморските страни. От съюзниците й в Градовете на скъпоценните камъни. Как ги беше прекарала тук незабелязано и къде ги беше крила, ах, това си остана загадка.

Животните се оказаха сериозна изненада, стоварила се върху Бунта в мига на несъмнения им триумф. Никой по тези части на света не бе виждал боен слон, камо ли да има представа как да се бие с него.

Огромните сиви дебелокожи връхлетяха върху Бунтовниците. Водачите им се забавляваха, като насочваха зверовете си насам-натам, стъпкваха стотици и напълно разбиваха бойния дух на врага. Войниците наведоха мантелетите. Слоновете препуснаха през мостовете и се втурнаха към обсадните кули, като ги събаряха една по една.

Зверовете бяха двадесет и четири, по два за всяко укритие, бяха бронирани — както и водачите им — въпреки че от време на време случайни стрели и копия намираха процеп да се забият. Върховете им или оставаха в кожата на слона, или го убождаха достатъчно силно, за да го ядосат още повече. Загубилите водачите си губеха интерес и към битката. Ранените животни побесняваха. Нанасяха повече щети и от онези, които още бяха под контрол.

Господарката отново махна с ръка, Пътешественика пак даде знак. Войниците отдолу спуснаха рампите, които бяхме използвали за сваляне на боеприпаси прибиране на ранените. Бойците ни напуснаха третия насип — с изключение на Гвардията — и тръгнаха надолу, строиха се и се стовариха в клин сред хаоса. Численото превъзходство на врага превръщаше действията им в пълна лудост. Но като се има предвид бясното люлеене на везните на късмета, бойният дух бе много по-важен.

Шепота предвождаше лявото крило, Ловеца беше в средата, а дебелият стар лорд Джалена командваше дясното. Забиха барабани. Нашите се понесоха напред, забавени само от проблема с изколването на хилядите паникьосани противници. Бунтовниците не смееха да побегнат, но се бояха и да хукнат към побеснелите слонове, застанали между тях и лагера им. Почти не се защитаваха.

Разчистихме пространството до първия ров. Хищника, Оплаквана и Безликия събраха оцелелите от армиите си в редица, ругаеха и заплашваха, за да ги, насъскат напред да подпалят всички вражески строежи.

Нападателите стигнаха втория ров, завъртяха се и се понесоха около изоставените кули и рампи, подминаха ги, следвайки кървавата диря на слоновете. Около машините след пристигането на хората от първия насип пламнаха пожари. Атакуващите напредваха към първия ров, цялото бойно поле бе покрито с вражески трупове. Толкова много мъртъвци не бях виждал през живота си.

Кръгът, или каквото беше останало от него, най-сетне се опомни достатъчно, за да изпробва сили срещу зверовете. Успяха да спечелят няколко победи, преди Покорените да ги неутрализират. После изходът на битката зависеше от войниците на бойното поле.