Читать «Черният отряд» онлайн - страница 155

Колцина бяха тук? Какви изненади криеше Кулата?

Влязох във вътрешната кула през портала, който познавах от предишния път. Войникът спря на същото място, където бе останал и гвардейският капитан. Пожела ми късмет със слаб, треперлив гласец. Благодарих му пискливо.

Тя не си играеше игрички. Поне не безвкусни. И аз не влязох в ролята на сексуално ориентирано хлапе. Срещата си беше делова. Тя ме настани до масата от тъмно дърво, положи пред мен лъка, и заяви:

— Имам проблем.

Гледах я.

— Навън се носят всякакви слухове, нали? За това, което се случва между Покорените?

Кимнах и уточних:

— Това не е като коварния план за Хромия. Те се избиват взаимно. На нашите не им се иска да попаднат под кръстосания огън.

— Съпругът ми не е мъртъв. Знаеш. Той стои зад всичко. Пробужда се. Много бавно, но достатъчно, за да достигне някои от Кръга. Достатъчно, за да се свърже с жените сред Покорените. Те са готови на всичко за него. Кучки! Наблюдавам ги колкото се може по-внимателно, но не съм всемогъща. Успяват да скрият подробности. Тази битка… Не е каквато изглежда. Армията на Бунта е доведена тук от членове на Кръга, които са под влиянието на съпруга ми. Глупаци! Мислят си, че могат да го използват, да ме свалят и да завземат властта. Вече всички са мъртви, избити, но подготвеното от тях е в ход. Не се бия с Бялата роза, хроникьоре — макар че победата над тази глупост ще ми се отрази. Боря се със стария поробител, Властелина. И ако загубя, ще изгубя целия свят.

Странна жена. Не се преструваше на застрашена. Държеше се като равен срещу равен и това спечели симпатиите ми, на мига. Знаеше, че познавам Властелина не по-зле от всеки смъртен, който живее днес. Знаеше, че се боя от него много повече, защото кой се бои от жена повече, отколкото от мъж?

— Познавам те, хроникьоре. Отворих душата ти и надникнах в нея. Биеш се за мен, защото братството ти е сключило договор, който ще следва до горчивия си край. И защото защитниците на принципите му смятат, че честта им е потъпкана в Берил, повечето от вас мислят, че служат на злото…

Тя се обърна и ме озари с нежна усмивка.

— Злото е относително понятие, хроникьоре. Не можеш да го посочиш с пръст. Не можеш да го докоснеш, да го вкусиш или срежеш с меч. Злото зависи от това къде се намираш и кого сочиш обвинително. Положението, в което си попаднал благодарение на клетвата си, те противопоставя на Властителя. За теб той е там, където се намира злото.

Тя замълча за миг, може би в очакване на отговор. Не коментирах. Тя беше изразила с думи собствената ми философия.

— Това зло се опита да те убие три пъти, лечителю. Два пъти от страх заради онова, което знаеш, и веднъж от страх заради бъдещето ти.

— Бъдещето ми? — стреснах се.

— Покорените понякога надничат в идните дни. Може би и този разговор е предсказан.

Бях озадачен. Седях с глупаво изражение на лицето.