Читать «Черният отряд» онлайн - страница 150

— Господарката нареди подкрепления да слязат на първото ниво. Особено от горното.

Най-вече от дивизията на Ловеца на души, осъзнах. Стори ми се странно.

— Смяташ ли, че днес ще пробият?

— Ако продължат с досегашната упоритост — сви рамене Едноокия. — Но, виж! Вече не са толкова въодушевени от перспективата. Откриха, че няма да се дадем лесно. Накарахме ги да се замислят. Да запомнят страшилището в Кулата. Тя още не е излязла. Може би започват да се тревожат.

Подозирах, че тревогите им се дължат по-скоро на междуособици в Кръга, отколкото на нарастващото колебание на войниците. Бунтовническата командна структура сигурно беше в хаос. Всяка армия пада, ако не се знае кой командва.

Обаче четири часа след изгрев те се хвърлиха да умират за каузата си. Предната ни линия се огъна. Оплаквача и Безликия смениха Приносителя на бури и Костотрошача, като оставиха второто ниво на Нощната сянка.

Боевете придобиха определен ритъм. Бунтовниците връхлитаха напред, сред на пороя от стрели, пресичаха мостовете, криеха се зад мантелетите, изливаха се около тях, за да ударят предната ни линия. Продължаваха да прииждат, безконечен поток. Хиляди падаха, преди да достигнат врага. Мнозина, които успяваха, се сражаваха краткотрайно. После се връщаха, понякога помагаха на ранени другари, но по-често просто изчезваха от пътя на смъртта. Офицерите им не можеха да ги овладеят.

Подкрепената линия се задържа по-дълго и по-решително, отколкото предполагах. Но численото превъзходство и насъбралата се умора в крайна сметка си казаха думата. Зейнаха пробиви. Вражеските войници стигнаха подпорната стена. Покорените организираха контраатаки, повечето от които не бяха проведени в удачния момент. На места по-слабохарактерните се опитваха да избягат на горните нива. Нощната сянка разположи взводове, които изтласкваха дезертьорите обратно. Съпротивата се стегна отново.

И все пак Бунтът вече надушваше победата. Ентусиазмът им се завърна.

Далечните рампи и кули поеха напред. Напредването им бе добре премислено, по няколко метра в минута. Една кула се катурна, когато хлътна в неотъпкан участък от първия ров. Разби една рампа и уби дузина. Останалите продължиха. Гвардията пренасочи Най-тежките си оръжия и се включи с огнени топки.

Една кула пламна. После втора. Една рампа избухна в пламъци. Но останалите машини неумолимо пъплеха напред и стигнаха втория ров.

По-леките балисти също промениха прицела си, като прострелваха хилядите, които тикаха обсадните съоръжения напред. Строителите продължаваха да запълват и отъпкват най-близкия ров. И да падат под прицела на стрелците ни. Възхищавах им се. Бяха най-смелите сред враговете ни.

Бунтовната звезда изгряваше. Надмогнаха слабото начало и възвърнаха предишната си ярост. Войниците ни на първото ниво се прегрупираха в по-малки отряди. Хората, които Нощната сянка бе пръснал, за да предотвратяват бягството, сега се биеха с прекалено нагли Бунтовници, изкатерили се по подпорната стена. На едно място войниците на Бунта успяха да извадят няколко талпи и се опитаха да си пробият път.