Читать «Черният отряд» онлайн - страница 146

Отново говореше твърдо и студено, а очите му бяха подозрително присвити. Стреснат, изоставих темата. Дали ревнуваше, защото бях станал приятел на Глезанка? Не знам. Всичко около Гарвана е странно.

От най-далечния ров липсваха цели участъци. На места и средният бе запълнен и заравнен. Бунтът бе преместил оцелелите си кули и рампи в края на обхвата на артилерията ни. Строяха се нови кули. Нови мантелети стояха навсякъде и под всеки се криеха хора.

Поемайки смело неспирния огън, бунтовническите строители вдигаха мост над последния ров. Контраатаките ги отблъскваха отново и отново, но те продължаваха да прииждат. Завършиха осмия мост около три часа следобед.

Големи пехотни формации потеглиха напред. Те се изляха през мостовете и попаднаха във вихъра на пороя от стрели. Удариха наслуки първия ни насип, обсипаха го като лапавица. Издъхваха срещу стената от копия, щитове и мечове. Телата се трупаха. Стрелците ни заплашваха да запълнят рова около мостовете. А нападателите продължаваха да прииждат.

Разпознах няколко флага, които бях виждал в Розоград и Мъжеград. Елитните батальони настъпваха.

Те пресякоха мостовете и се строиха. Напредваха в строен ред и упражняваха силен натиск върху центъра ни. Зад тях се оформи втора линия, по-силна, по-масивна и по-широка. Когато тя се закрепи, офицерите я преместиха няколко метра напред и накараха хората си да се свият зад щитовете.

Строителите преместиха мантелетите и ги съединиха в нещо като палисада. Най-тежката ни артилерия се съсредоточи върху тях. Зад рововете групи тичаха да запълнят избрани точки.

Макар че хората от най-долното ниво най-малко внушаваха доверие — подозирам, че жребият е бил подправен — те прогониха елитните бойци на Бунта. Успехът им даде само кратка почивка. Следващата вълна атакува на свой ред.

И нашата защита поддаде. Може би щеше да падне, ако хората имаха възможност за бягство. Свикнали са да напускат бойното поле… Но тук бяха в капан, без шанс да изкатерят подпорната стена.

И тази вълна оредя. Накрая Лунния хищник контраатакува и подкара врага пред себе си. Разруши повечето от мантелетите им и за малко заплаши дори мостовете им. Бях впечатлен от агресивността му.

Но беше късно. Господарката не излезе. Предполагам, не се съмняваше, че ще удържим. Врагът се хвърли в последна атака — истинска човешка вълна, която за малко да смачка нашите защитници. На места Бунтът достигна подпорната стена и се опита да се прехвърли през нея или да я разруши. Но хората ни не поддадоха. Непрестанният дъжд от стрели наруши целеустремеността на атаката.

Бунтовниците се отдръпнаха. Свежи попълнения се строиха зад мантелетите. Настъпи временно примирие. Полето остана на разположение на вражеските строители.

— Шест дни — казах, без да се обръщам конкретно към никого. — Не мисля, че ще устоим.

Защитниците на първия насип нямаше да издържат и утрешния ден. Врагът щеше да щурмува втория. Стрелците ни бяха от най-добрите, но се съмнявах, че ще се справят в ръкопашен бой. Нещо повече, въвлечени в близка битка, те нямаше да могат да разреждат редиците на прииждащите Бунтовници. Тогава кулите на Бунта щяха да тръгват в настъпление веднага щом бъдат завършени.