Читать «Черният отряд» онлайн - страница 145

Зората. Първи поглед към постиженията на Покорените. Смърт навсякъде. Страховито обезобразени трупове. Бунтовниците разчистваха чак до обяд. След това възобновиха нападението над рововете.

Капитана получи съобщение от Кулата. Събра ни.

— Говори се, че сме загубили Променливия снощи — той ме погледна многозначително. — Обстоятелствата са съмнителни. Имаме нареждане да стоим нащрек. Теб има предвид, Едноок. И вас, Гоблин, Мълчалив! Дайте знак към Кулата, ако видите нещо подозрително. Ясно ли е?

Те кимнаха. Видоменителя беше убит. Сигурно доста труд е паднал.

— Бунтът изгубил ли е някой важен? — попитах.

— Мустака. Въжаря. Бора. Но те са заменими. Видоменителя не.

Навсякъде пълзяха слухове. Смъртта на членове на Кръга била предизвикана от някакви подобни на котки зверове — толкова силни и бързи, че дори могъществото на жертвите им не могло да ги предпази. Няколко от по-висшите бунтовнически командири също бяха загинали.

Нашите си спомниха един подобен звяр от Берил. Шепнешком се обменяха сведения. Ловеца беше довел форвалака на кораба си. Дали я беше пуснал срещу Бунта?

Според мен — не. Атаката беше в стила на Променливия. Той обожаваше да се промъква във вражеския лагер…

Едноокия обикаляше наоколо със замислено изражение. Беше потънал толкова дълбоко в размисъл, че се блъскаше във всичко по пътя си.

Един път спря и удари с юмрук калъп шунка, окачен до новоиздигнатите палатки на готвача. Най-сетне се бе досетил как Ловеца бе успял да изпрати форвалака в Бастиона, за да изколи цялото домакинство на Синдика. Благодарение на плана конфликтът приключи с управление на града чрез марионетка, без да обремени и с грош прехвърлените ресурси на Господарката. Тогава Ловеца и Променливия бяха гъсти, нали?

Вече беше отгатнал и кой е убиецът на брат му — твърде късно, за да замисли отмъщение.

Обикаляше и няколко пъти през деня блъскаше нещастната шунка в израз на безсилието си.

По-късно се присъединих към Гарвана и Глезанка. Те наблюдаваха развитието на бойните действия. Проверих армията на Видоменителя — знамето му бе сменено.

— Гарван? Това не е ли флагът на Джалена?

— Да! — той се изплю.

— Променливия не беше лош… Е, за Покорен.

— Никой от тях не е — за Покорен. Поне докато не се изпречиш на пътя им… — той плю отново и погледна Кулата. — Какво става тук, Знахар? За какво е цялото представление? Защо тя действа по този начин?

Не бях сигурен какво пита и измънках:

— Не знам. Не ми доверява плановете си.

— Наистина ли? — той присви очи, сякаш не ми вярваше! После вдигна рамене — Ще е интересно да разберем.

Погледнах Глезанка. Тя беше необичайно заинтригувана от атаката. Заливаше Гарвана с порой въпроси. И не бяха елементарни. Човек може да очаква подобни от чирак генерал, принц или някой, който впоследствие ще поеме командването на голяма армия.

— Не смяташ ли, че тя трябва да е на по-сигурно място? — попитах. — Искам да кажа…

— Къде? — отвърна на въпроса ми Гарвана. — Къде ще бъде в по-голяма безопасност, отколкото с мен?