Читать «Черният отряд» онлайн - страница 135

— Ти не слизай, Знахар. Гоблин, Мълчалив, Едноок, вие също… нареди Капитана и посочи затворниците. — Доставете пратката!

Докато хората слизаха от килима, Глезанка си проби път през тълпата. Гарвана й се разкрещя, но тя — разбира се — не го чу. Дойде при нас, помъкнала куклата, която той й беше изработил. Носеше спретнати дрехи с великолепни миниатюрни бродерии. Връчи ми играчката си и размаха пръсти на странния си език.

Гарвана отново изкрещя. Опитах се да я прекъсна, но Глезанка настояваше да ми опише гардероба на куклата си. Някои може би я мислеха за умствено изостанала. На нейната възраст да се вълнува толкова от подобни неща. Но грешаха. Умът и режеше като бръснач. Знаеше какво прави, когато се качи на килима. Възползваше се от възможността да полети с нас.

— Скъпа! — казах й на глас и със знаци. — Трябва да слезеш! Ние ще…

Гарвана изрева от разочарование, когато Оплаквача вдигна килима във въздуха. Тримата ни магьосници се втренчиха в него. Той зави. Килимът продължи да се издига.

— Седни! — наредих на Глезанка.

Тя ме послуша и се настани близо до Перото. Беше забравила куклата. Искаше да й разкажа приключението ни. Удовлетворих желанието й. Това ми помогна да убия времето. Тя прекара по-голямата част от полета загледана надолу. Като че ли не внимаваше какво й говоря с пръсти, но не пропусна нищо. Когато свърших, погледна Перото и Пътешественика с искрено съжаление. Не се притесняваше от срещата ми с Господарката, макар че ме прегърна успокоително на прощаване.

Килимът на Оплаквача заобиколи покрива на Кулата. Махнах вяло за довиждане. Глезанка ми прати въздушна целувка. Гоблин потупа гърдите си. Докоснах амулета, който ми беше дал в Мъжеград. Не беше голяма утеха.

Имперската стража върза Перото и Пътешественика на носилки.

— Ами аз? — попитах с трепет.

— Ти трябва да чакаш тук! — каза ми един капитан и остана, когато другите потеглиха.

Опита се да завърже разговор, но не бях в настроение.

Приближих се до ръба и надникнах към огромния строителен проект, който армиите на Господарката бяха разгърнали.

По времето на издигането на Кулата били донесени големи базалтови блокове. На място ги дялали, трупали и вграждали в този гигантски каменен куб. Отпадъците, отломките, счупените от каменоделците блокове, сметнатите за неподходящи и излишните бяха пръснати около Кулата като огромна дива джунгла, по-ефикасна, от какъвто и да е ров. Точеха се на километър и половина околовръст.

На север обаче голям участък оставаше непокрит. Той представляваше единственият подход към Кулата по земя. В тази арка армиите на Господарката се готвеха за нападението на Бунта.

Никой тук не вярваше, че работата му ще допринесе за изхода на битката. Кометата сияеше в небето. Но всички работеха, защото трудът предлагаше укритие от страха.

Смесените купчини се издигаха и в двете посоки и се срещаха с каменния хаос. Дървена палисада обграждаше широкия край на отрязъка. Лагерите ни бяха разположени отзад, след тях имаше окоп, дълбок десетина метра и широк още толкова. Стотина стъпки по-близо до Кулата зееше още един окоп, и на още сто — трети, който все още не беше довършен.