Читать «Черният отряд» онлайн - страница 132

— Не се забелязват патрули — констатира Лейтенанта. — Знахар, Едноок, действайте!

Опънах лъка. Гоблин донесе трите предварително приготвени стрели. На върха на всяка беше закрепена мъжествено синя топка. Едноокия посипа едната със сив прах и ми я подаде. Прицелих се в слънцето и я пуснах.

Син пламък, твърде ярък за гледане, проблесна и потъна в долината под нас. Последва го втори, трети. Огнените топки се понесоха в спретната редица, която сякаш се рееше, а не падаше.

— Сега ще чакаме — изписука Гоблин и се метна по гръб във високата трева.

— И ще се надяваме приятелите да ни стигнат първи! — додадох кисело.

Всеки Бунтовник наблизо със сигурност щеше да проучи сигнала. Но ни се налагаше да повикаме помощ. Не можехме да проникнем незабелязано през вражеския кордон.

— Лягайте! — нареди Лейтенанта. Тревата беше достатъчно висока да скрие легнал човек. — Трети отряд, поеми наблюдението!

Хората от Трети възразиха и твърдяха, че е ред на друг отряд. Но заеха позиции въпреки вялите си, неизбежни оплаквания. Настроението им беше весело. Нали се отървахме от онези глупаци горе, в хълмовете? Какво можеше да ни спре днес?

Използвах раницата си вместо възглавница и се загледах в спретнатите легиони от възвишаващи се планини, които се носеха над мен. Беше великолепен, свеж, почти пролетен ден.

Погледът ми отскочи към Кулата. Настроението ми се помрачи. Скоро пак щяхме да влезем в бой. Залавянето на Перото и Пътешественика щеше да подтикне Бунта към действие. Двамата знаеха сума тайни за издаване. Няма начин да премълчиш или излъжеш, когато Господарката се заеме с разпита.

Чух припукване, обърнах глава и раздвоен змийски език почти докосна носа ми. Понечих да изкрещя — и разпознах тази глуповата усмивка, цъфнала на човешката физиономия на змията.

Едноокия. Миниатюра на грозната му муцуна с две очи и без плоската шапка. Змията се изкикоти, смигна ми и пропълзя по гърдите ми.

— Хайде пак започват! — промърморих и седнах да гледам.

Последва внезапно, яростно шумолене в тревата. Малко по-нататък Гоблин подаде глава с лукава усмивка. Животни с размера на плъхове претичаха покрай мен, помъкнали парчета от змията между окървавените си, остри като игли зъбки. Ръкотворни мангусти, предположих.

Гоблин отново беше унижил Едноокия. Черният магьосник нададе вой й скочи на крака. От устата му изригнаха проклятия. Шапката му се завъртя. От ноздрите му бликна дим. Зина и блъвна огън.

Гоблин се напери като канибал, който очаква да сервират любимия му специалитет. Описваше кръгове с показалците си. Простени от бледооранжево сияние проблеснаха във въздуха и полетяха към Едноокия. Кацнаха около дребния чернокож. Гоблин изврещя като тюлен. Пръстените се стегнаха.

Черното джудже издаваше странни звуци и обезсилваше пръстените. С две ръце запрати нещо. Кафяви топки се понесоха към Гоблин. Те експлодираха, бълвайки облаци пеперуди, които нападнаха очите на противника му. Той отскочи назад, хукна през тревата като мишка, бягаща от бухал, и отвърна с контразаклинание.