Читать «Черният отряд» онлайн - страница 130
Глен Чарльз Кук
Нахлухме в стаята. Дори сънени, озадачени и изплашени, те се биха добре. Успяха дори да насинят неколцина от нашите, преди да съумеем да им вържем ръцете и да напъхаме парцали в устите им.
Лейтенанта им каза:
— Заповедта беше да ви заловим живи. Това не означава, че не бива да ви нараняваме. Вървете тихо, правете каквото ви се казва и всичко ще е наред…
Почти очаквах да изсумти, да засуче краищата на мустака си и да подчертае словата си със злобен смях. Той се забавляваше, приемайки злодейската роля, която Бунтовниците настояваха да изпълняваме.
Перото и Пътешественика се постараха да ни създадат възможно най-много неприятности. Знаеха, че Господарката не ни изпраща да ги заведем при нея, за да пият чай.
Бяхме на половината път до приятелската територия. Лежахме по корем на върха на един хълм и оглеждахме вражески лагер.
— Голям е — казах. — Двайсет и пет, трийсет хиляди души…
Беше един от шестте подобни лагера по дъгата на север и запад от Чар.
— Ако седят с пръст в носа още известно време, ще имат проблеми — отбеляза Лейтенанта.
Бунтовниците трябваше да атакуват незабавно след Стълбата на плача. Но загубата на Коравия, Боязливия, Молеца и Бавния накара по-нисшите капитани да се съревновават за върховното командване.
Офанзивата на Бунта беше спряна. Господарката бе възстановила позициите си. Сега нейните въоръжени отряди преследваха фуражирите на Бунта, изтребваха поддръжниците им, грабеха и разрушаваха всичко, което врагът би могъл да използва. Въпреки многократното им числено превъзходство, съпротивата на бунта се превръщаше в защита. Всеки ден в лагера подрязваше психологическото им окриление.
Преди два месеца моралът ни се влачеше по-ниско и от змийски задник. Сега беше възроден отново. Ако успеехме да го възстановим напълно, сигурно щяхме да литнем. Нашата победа щеше да порази бунтовническото движение.
Ако си възвърнем бойния дух.
Лежахме неподвижни на стръмния, прояден от времето варовик и опадалите листа. Потокът под нас оплакваше нашата съдба. Спотайвахме се в сенките на оголените дървета. Елементарните заклинания на Едноокия и събратята му ни прикриваха допълнително. Миризмата на страх и конска пот дразнеше ноздрите ми. От пътя над нас се разнасяха гласовете на кавалеристите на Бунта. Не разбирах езика им. Обаче се караха.
Пътят ни се беше сторил безопасен, както бе осеян с покров от листа и клонки. Умората бе притъпила бдителността ни. Решихме да тръгнем по него. След първия завой се озовахме срещу патрул на Бунта от другата страна на затворената долина, сред която течеше потока под нас.
Те проклинаха изчезването ни. Неколцина слязоха от седлата й отидоха да пикаят на склона…
Перото започна да се мята.
Бунтовниците се завайкаха и се подредиха на края на пътя. Ударих жената по слепоочието. Гоблин я тресна от другата страна. Бързомислещият Мълчалив изтъка мрежи на заклинание с гъвкавите си като пипала пръсти, които танцуваха плътно пред гърдите му.
