Читать «Черният отряд» онлайн - страница 129

Под нас петимата предрешени се промъкваха през сенките към извора до пътя към града. Няколко жени вече бяха поели да налеят вода.

Не очаквахме да срещнем проблеми при вмъкването през портите. Градът беше пълен с непознати, бежанци и бунтовни примъкни лагерници. Гарнизонът бе малък и слаб. Бунтът нямаше основания да предполага, че Господарката ще нанесе удар толкова далеч от Чар. Градчето беше незначително за голямата битка.

Само че тук пребиваваха двама от Осемнайсетте, запознати със стратегиите на Бунтовниците.

Вече три дни се криехме в горите и наблюдавахме. Перото и Пътешественика, наскоро издигнати до членове на Кръга, празнуваха тук медения си месец, преди да потеглят на юг, за да се присъединят към атаките в Чар.

Три дни. Три дни без огън през ледените нощи, на сухоежбина. Три дни мизерия. Но от години не бяхме чувствали духа си тъй приповдигнат.

— Мисля, че нарочно отлагаме — предположих.

Лейтенанта махна с ръка. Неколцина се помъкнаха след маскираните. Едноокия отбеляза възбудено:

— Който и да го е измислил, знае какво прави!

Всички бяхме приятно развълнувани. Имахме възможност да правим онова, което ни се отдава най-добре. Петдесет дни бяхме извършвали с тежка черна работа, подготвяйки Чар за нападението на Бунтовниците и петдесет нощи бяхме агонизирали в очакване на предстоящата битка.

Още петима се плъзнаха надолу по хълма.

— Задават се няколко жени — обади се Едноокия.

Напрежението се покачваше. Жените се упътиха към потока. Щяха да прииждат цял ден, освен ако не се намесехме. Зад градските стени нямаше водоизточник.

Стомахът ме стегна. Нашите вървяха нагоре по хълма.

— Пригответе се! — нареди Лейтенанта.

— Малко гимнастика — посъветвах го.

Упражненията помагат за разпръскване на нервната енергия. Няма значение колко дълго си войник. Страхът винаги те залива, когато наближава битка. Едноокия влиза във всяка с убеждението, че съдбините са отбелязали името му в списъка си.

Предрешените размениха фалцетни поздрави с жените от града. Минаха през портите необезпокоявани. Пазачът беше самотен опълченец — обущар, зает да набива месингови гвоздеи в тока на ботуш. Алебардата му лежеше захвърлена чак на шест стъпки от него.

Гоблин се повъртя малко отвън. Плесна с ръце над главата си. Над нивите отекна звънко щрак. Разпери ръце встрани до раменете. Между вдигнатите му нагоре длани засия дъга.

— Винаги трябва да се престарае — изръмжа Едноокия.

Гоблин изтанцува джига.

Патрулът се понесе напред. Жените при потока се разпиляха с писъци. Вълци, които скачат в стадото, помислих си. Тичахме с все сили. Раницата ме удряше в бъбреците. След триста метра се препънах в лъка си. По-младите започнаха да ме изпреварват.

Стигнах до портите, неспособен да пребия и баба си. За Мой късмет, бабите се бяха разбягали. Нашите се пръснаха из града. Не срещнаха съпротива.

Според плана трябваше да завардим Перото и Пътешественика в малката цитадела. И тя не беше отбранявана по-добре. С Лейтенанта последвахме тримата магьосници вътре.

Отпор срещнахме чак на последния етаж. Там, вярвате или не, ново венчаните още спяха като бебета. Едноокия отблъсна встрани пазачите им с ужасяваща илюзия. Гоблин и Мълчаливия разбиха вратата на любовното гнезденце.