Читать «Черният отряд» онлайн - страница 127

— Качи Гарвана на килима на Приносителя!

С подкани, шепот и закани накарах Гарвана да върви. Нямаше ни най-малка представа къде се намира или какво прави. Но позволи да го направлявам.

Притеснявах се. Не виждах видими наранявания, но поведението му не беше нормално.

— Закарай го право в лазарета! — наредих категорично.

Не успях да погледна Приносителя на бури в очите, нито постигнах ефекта, към който се стремях. Думите ми прозвучаха като молба.

Ловеца ме повика на своя килим. Подчиних се с въодушевлението на прасе, тръгнало към кланицата. Той вероятно имаше нещо наум. Падане от килима му беше изпитано лекарство против всички съмнения, които изпитваше към способностите ми да пазя тайна. Той ме последва, метна окървавения си меч на килима и се настани удобно. Килимът се издигна нагоре и се понесе към величествения склон на Стълбата. Погледнах за последен път към неподвижните тела на поляната, задавен от смътно чувство за срам. Не беше правилно… И все пак, какво можех да направя?

Нещо златисто, досущ като бледо хало в среднощно небе, трепна в сянката, хвърлена от един от пясъчниците.

Сърцето ми замря.

Капитана беше вкарал обезглавения и все по-деморализиран бунт в капан. Започна безмилостно клане. Само численото превъзходство на врага и изтощението попречиха Черния отряд да превземе планината. Не помогна и самодоволството на Покорените. Един свеж батальон, едно магическо нападение и победата щеше да е наша.

Качих Гарвана на последната каруца, която потегляше на юг и се погрижих за него в движение. Той се държеше необичайно и дистанцирано с дни. Грижите за Глезанка паднаха на мой гръб. Детето бе прекрасен лек срещу депресията на поредното отстъпление.

Може би тя възнаграждаваше по този начин щедростта на Гарвана?

— Това е последното ни отстъпление — обеща Капитана.

Не го нарече „бягство“, но нямаше и силата да го определя като „настъпление назад“, „ретроградна акция“ или друг подобен евфемизъм. Не спомена факта, че евентуалното последващо отстъпление щеше да е след края на войната. Падането на Чар би означавало срутване на империята на Господарката. И по всяка вероятност унищожение на тези Анали и край на историята и на Отряда.

Почивай в мир, последно братство на бойците! Ти беше моят дом и семейство.

Дочухме новини, които ни бяха подминали при Стълбата на плача. Вести за други бунтовнически армии, напредващи от север по пътища, които се намираха западно от нашата линия на отстъпление. Списъкът с изгубените градове беше дълъг и обезсърчаващ дори като се има предвид, че сигурно съдържаше преувеличения. Победените войници винаги надценяват силата на врага си. Това утешава егото им, което се е усъмнило в собствената им некадърност.

Вървях с Брестака по полегат, дълъг южен склон към плодородните земи на Чар.

— Защо в някой момент, когато няма Покорени наблизо, не пошушнеш на Капитана, че може да е разумно, ако започне да разделя Черния отряд от Ловеца на души… — предложих.