Читать «Черният отряд» онлайн - страница 126

После видя Обесения. Тръпки разтресоха тлъстините му. Той забърза към Покорените, а от устните му се ронеха несвързани слова.

Обесения се опитваше да измъкне меча от черепа си. Безуспешно се мъчеше да каже нещо. Приносителя на бури и Ловеца на души не се притекоха на помощ.

Зяпах Приносителя на бури. Толкова дребно създание беше тя! Коленичих да проверя пулса на Гарвана. Беше не по-едра от дете. Как е възможно такава ужасяваща мощ да се крие в толкова малка обвивка?

Променливия крачеше към групичката. Гневът гърчеше мускулите под тлъстините на увисналите му рамене. Спря с лице към Ловеца и Приносителя на бури и се напрегна. Мълчеше, но сякаш съдбата на Обесения бе предрешена. Той искаше да помогне. Останалите — не.

Странно. Променливия е партия с Ловеца. Откъде този внезапен конфликт? Защо поемат риска да предизвикат мъстта на Господарката? Тя нямаше да е доволна, ако Обесения загине.

Когато докоснах гърлото на Гарвана, пулсът му бе слаб, но постепенно се усили. Дишането му стана по-леко.

Войниците на Приносителя на бури спряха до Покорените и се втренчиха в масивния гръб на Променливия. Ловеца се спогледа с Приносителя на бури, която кимна. Ловеца на души се завъртя вихрено, прорезите в шлема му сияеха в огненочервено. И внезапно той изчезна. На мястото му се появи тъмен облак, висок около три метра и дълъг над пет — черен като вътрешността на чувал за въглища, по-плътен и от най-гъстата мъгла. Облакът нападна по-мълниеносно от пепелянка. Разнесе се изненадано мишо цвъртене, после зловещ вик. Настъпи тишина. След всичките ревове и трясъци, ми се стори смъртоносно злокобна.

Разтърсих силно Гарвана, Той не реагира.

Променливия и Приносителя на бури стояха до Обесения, втренчени в мен. Исках да пищя, да бягам, да се заровя в земята, за да се скрия. Бях магьосник, способен да чета мислите им. Доста научих. Скова ме ужас.

Черният облак изчезна толкова бързо, колкото се беше появил. Ловеца на души се озова между войниците. И двамата рухнаха с бавното достолепие на изсъхнали стари борове.

Разтърсих пак Гарвана. Той простена. Очите му се отвориха. Зениците му бяха разширени. Мозъчно сътресение. Проклятие!

Ловеца се спогледа с партньорите си по престъпление. После — бавно — се извърна към мен.

Тримата Покорени ме обградиха. Зад тях Обесения продължаваше да умира. Не вдигаше много шум. Или поне аз не го чувах. Изправих се, коленете ми се подгъваха, и се обърнах да посрещна съдбата си.

Не бива да завърши така, помислих си, Не е правилно.

И тримата спряха. Не откъсваха очи от нас. Издържах погледа им. Не можех да сторя нищо друго.

Неустрашимият Знахар! Събра смелост да погледне смъртта в очите.

— Не си видял нищо, нали? — попита тихо Ловеца.

По гърба ми препускаха ледени гущери. Говореше с гласа на един от мъртвите войници, посякъл Коравия. Поклатих глава.

— Беше прекалено зает в битката с Коравия, след което се зае с Гарвана, нали?

Кимнах вяло. Краката ми се бяха желирали. Иначе щях да избягам. Колкото и глупаво да звучи. Ловеца допълни с жест: