Читать «Черният отряд» онлайн - страница 125

Ловеца заколи и последния бунтовнически коняр.

— Хайде! — озъби се той.

Хукнахме след него, когато се втурна към Коравия. Чудех се защо нямам достатъчно здрав разум да си стоя в тила.

Бунтовният генерал бе прекратил бягството си. Нападна един от имперските войници, който бе изпреварил останалите, разсмя се гръмогласно и после изви нещо неразбираемо. Въздухът изпука от силата на магията. Виолетова светлина блесна около тримата Покорени. Беше по-ярка, отколкото когато бе хванала Ловеца насред полет. Закова ги на място. Магията беше с невероятна мощ. Обезвреди ги напълно. Коравия насочи вниманието си към нас.

Вторият имперски войник го настигна. Огромният меч на Бунтовника се стовари и проби гарда му. Коравия смушка коня си и животното колебливо прескочи падналия, Бунтовникът погледна към Покорените и изруга. После замахна с меча си.

Жребецът не се втурна в галоп. Коравия потупа силно врата му, после изрева. Ръката му не се отлепи от гривата. Бесният му вик прерасна в отчаян писък. Той завъртя меча към животното, не успя да го нарани и запрати оръжието към Покорените. Виолетовата светлина, която ги обграждаше, започна да отслабва. Гарвана беше на две крачки от Коравия, аз — още три по-назад. Хората на Приносителя на бури също приближаваха от другата страна.

Гарвана замахна — силен, насочен нагоре удар: Върхът на меча му закачи корема на Коравия — и отскочи. Плетена ризница? Големият юмрук на Коравия се стовари в слепоочието на нападателя. Гарвана се олюля крачка назад и рухна на земята.

Несъзнателно промених целта и мушнах ръката на Коравия. И двамата изревахме, когато металът удари в костта. Плисна Кръв.

Прескочих Гарвана, спрях, обърнах се. Войниците на Приносителя на бури нападаха Коравия. Устата му зееше. Ужасеното му лице се изкриви, докато се съсредоточаваше да преодолее болката и да събере силите си, за да се спаси. Покорените още бяха извън играта. Той трябваше да се бие с трима обикновени хора. Разбира се, обмислих всичко по-късно.

Виждах само жребеца на Коравия. Животното се топеше… Не, не се топеше. Променяше се.

Изкисках се. Великият бунтовнически генерал бе яхнал Видоменителя.

Кикотът ми се превърна в истеричен смях.

Пристъпът на веселие ми отне възможността да участвам в убийството на генерала. Двамата войници на Приносителя на бури накълцаха Коравия на парченца, докато Променливия сковаваше движенията му. Преди да възвърна самообладанието си, той беше мъртво месо.

Обесения също пропусна сражението. Беше зает да мре — огромното острие, което Коравия бе метнал, стърчеше от черепа му. Ловеца на души и Приносителя на бури тръгнаха към него.

Променливия завърши преобразяването си. Грамадна, мазна, смрадлива и тлъста, гола твар се изправи на задните си крака. Изрита останките на Коравия и се разпищя от възторг, сякаш смъртоносният му номер бе най-забавната шега на века.