Читать «Черният отряд» онлайн - страница 124

Носехме се над каньони, които отгоре приличаха на лабиринт, строен от луд. Пълчищата на Бунта пък напомняха армия от маршируващи мравки.

Погледнах небето, което от нашата гледна точка беше истинско чудо. Не се виждаха орли с разперени криле. Само лешояди. Ловеца стрелна килима през едно ято и ги разпръсна.

Друг килим се издигна, мина близо до нашия и се понесе настрани, докато се превърна в далечна искрица. На него бяха натоварени Обесения и двама тежковъоръжени имперски войници.

— Къде е Приносителя на бури? — попитах.

Ловеца протегна ръка. Присвил очи, успях да различа една точица сред синия фон над пустинята.

Реехме се, докато не започнах да се питам дали изобщо ще се случи нещо. Наблюдението на напредването на Бунта бързо спря да ме забавлява. Имаха твърде голяма преднина.

— Пригответе се! — подвикна Ловеца през рамо.

Стиснах въжетата в очакване разтърсващо до кости преживяване.

— Сега!

Дъното под мен пропадна. И продължи. Надолу, надолу, все по-надолу. Въздухът свистеше. Земята се въртеше и гънеше, и се устремяваше нагоре. Далечните искрици, които представляваха Приносителя на бури и Обесения, ни последваха. Различаваха се по-лесно, докато се събирахме от три посоки.

Профучахме покрай височината, където братята ни се опитваха да задържат прилива на Бунта. Продължихме надолу, пикирайки. Люлеехме се, въртяхме се и се стрелкахме насам-натам, за да избегнем сблъсъка с дълбоко ерозиралите пясъчници. Ако Исках, можех да докосна някои кули — толкова близо до тях прелитахме.

Пред нас се появи малка полянка. Килимът рязко намали скоростта и спря над нея.

— Той е там — прошепна Ловеца.

Плъзнахме се няколко стъпки напред и увиснахме във въздуха, прикрити зад една колона от пясъчник.

Зелената морава бе изровена от преминаването на коне и хора. Дузина каруци с впрягове стояха тук. Ловеца изруга под нос.

Една сянка излетя зад каменните, остриета вляво от нас блесна гръмотевица разтърси каньона. Във въздуха се разхвърчаха чимове. Хората се разпищяха, пръснаха се, бързаха да се въоръжат.

Още една сянка се появи от другата страна. Не знам какво направи Обесения, но Бунтовниците впиха нокти в гърлата си, докато се мъчеха да си поемат въздух.

Едър мъж се отърси от магията и закуца към огромен черен жребец, вързан в долния край на поляната. Ловеца бързо спусна килима. Рамката се удари в земята.

— Скачайте! — изръмжа той и измъкна меча си.

С Гарвана скочихме на твърда земя и последвахме Ловеца. Краката ни бяха омекнали. Покорения връхлетя върху задушаващите се животни и хора и се развилия сред тях, а острието на оръжието му почервеня от кръв. И ние дадохме своя принос в клането, надявам се, само че с по-малък ентусиазъм.

— Какво, по дяволите, правите тук? — изрева Ловеца на жертвите си — Той трябваше да е сам!

Другите килими се върнаха и кацнаха близо до бягащия мъж. Покорените и техните помощници го преследваха с несигурни крачки. Той се метна на гърба на коня и отряза въжето с майсторски удар. Зинах. Не бях очаквал Коравия да е толкова зловещ. На вид беше точно толкова грозен, колкото видението, което се бе появило по време на двубоя между двамата ни магьосници.