Читать «Черният отряд» онлайн - страница 119

А тук ставаше все по-зле. Молеца, Боязливия и Бавния се бяха присъединили към Коравия. И други от Осемнайсетте бяха дошли, но още не бяха разпознати. Враговете ни надушваха кръв.

Никога не бях виждал северни сияния, макар да ми казваха, че ще ги наблюдавам, ако бяхме задържали Веслоград или Дяла достатъчно дълго, че да презимуваме там. Историите, които бях чувал за тези нежни, призрачни светлини, ме караха да мисля, че са единственото възможно сравнение за надвисналата над каньоните сянка, под която проблясваха огньовете на Бунта, Дълги, безкрайни, тънки ивици трепкащи светлини се виеха нагоре към звездите, проблясваха, вълнуваха се като водорасли в слабо течение. Нежнорозови и зелени, жълти и сини, прекрасни воали. В съзнанието ми изскочи една фраза, древно име: Пастелните войни.

Черният отряд бе участвал в Пастелните войни — преди много, много години. Опитах се да си спомня какво разказват Аналите за онези битки. Част от подробностите бяха замъглени от времето, но в съзнанието ми изплуваха достатъчно сведения, за да се уплаша. Забързах към офицерските палатки да намеря Ловеца на души.

Открих го и му разказах какво съм си спомнил. Той ми благодари за загрижеността, но заяви, че е запознат и с Пастелните войни, и с бунтовните заклинания, пораждащи тези светлини. Нямало причини за притеснение. Атаката била очаквана и Обесения се заел с отблъскването й.

— Намери си наблюдателница, Знахар. Гоблин и Едноокия изнесоха представлението си. Сега е ред на Десетте… — той излъчваше увереност едновременно със сила и коварство, затова предположих, че Бунтът е паднал в някой капан на Покорените.

Вслушах се в препоръката му и се върнах отново на самотната си наблюдателница. По пътя преминах през лагера, кипящ пред прииждащата заплаха. Уплашено мърморене се носеше от всички страни, надигаше се и утихваше като грохот на далечен прибой.

Цветните ивици светлина се усилваха, а в пулсациите им се забелязваше и трескава конвулсия, в която прозираше противостояща воля. Може би Ловеца беше прав. Вероятно всичко щеше да се сведе до безплатно зрелище за войниците.

Покатерих се на мястото си. Дъното на каньона вече не беше обсипано с искри. Долу цареше море от мрак и сиянието на лъкатушещите ивици не го разсейваше и за миг. Но се чуваше прекрасно, макар нищо да не се виждаше. Акустиката в планините е изключителна.

Коравия бе предприел своя ход. Само раздвижването на цялата му армия можеше да породи толкова много дрънчене на метал. Той и привържениците му също преливаха от самоувереност.

Нежнозелена лента светлина изплува нагоре в нощта, трепкайки леко, като панделка, понесена от вятъра. Избледняваше с издигането си, докато се пръсна като гаснещи в небесата искри.

Кой я беше изпратил? Чудех се. Коравия или Обесения? Добро ли предвещаваше или зло?