Читать «Черният отряд» онлайн - страница 118

Хроникьорът в мен подуши аромата на интересна история и нададе хазартен лай.

Ловеца отстъпи встрани, сякаш прочете мислите ми.

— Имаше ли посещение снощи?

Гласът на хроникьора хрътка заглъхна насред възторжения възглас.

— Сънувах странен сън. За Господарката.

Ловеца се изсмя — дълбок, басов тътен. Тази постоянна смяна на гласовете може да разтърси и най-флегматичния човек. Накара ме инстинктивно да премина в защита. Прекаленият му израз на дружелюбност също ме притесняваше.

— Мисля, че тя те харесва, Знахар. Някои подробности около теб са пленили въображението й, точно както тя е завзела твоето. Какво точно ти каза?

Интуицията ми подсказа да бъда изключително предпазлив. Ловеца се държеше топло и приятелски, но се долавяше някакво скрито напрежение, което говореше, че въпросът му изобщо не е случаен.

— Просто ми вдъхна увереност — отговорих. — Нещо за Стълбата на плача, която не била толкова критична за плановете й. Но беше само сън.

— Разбира се — той изглеждаше удовлетворен. — Само сън — изрече го с онзи глас, женския, до който прибягва, когато е най-сериозен.

Хората охкаха и ахкаха. Обърнах се да проверя докъде е стигнало състезанието.

Наръчът хищни растения на Гоблин се беше преобразил в огромна летяща медуза „боен кораб“. Пипалата й оплетоха кафявите ръце, които се мъчеха да се освободят. А над ръба на скалите надникна великанско румено лице, брадато и оградено от плитчици рижа коса. Едното му око бе полузатворено от пресен белег. Намръщих се, озадачен.

— Какво е това?

Бях сигурен, че не е дело нито на Едноокия, нито на Гоблин. Чудех се дали Мълчаливия се е присъединил към играта просто за да им покаже среден пръст.

Ловеца на души издаде звук, който беше съвсем достоверно подобие на предсмъртен писък на птица.

— Коравия — изкрещя той и се завъртя да погледне към Капитана с викове. — На оръжие! Идват!

За броени секунди хората излетяха към позициите си. Последните следи от битката между Гоблин и Едноокия се превърнаха в мъгливи облаци, които вятърът засили към злобното лице на Коравия. Осеяха го с големи гнойни циреи навсякъде, където го докосваха. Удачен финален щрих, помислих си, но не се опитвайте да го хванете с номерата си, момчета. Той не играе игрички.

В отговор на нашия хаос отдолу се разнесе тръбене на рогове отдолу и удари на барабани, които отекнаха в каньоните като далечна буря.

Бунтовниците ни се бяха присмивали цял ден, но беше очевидно, че не са сериозни, че просто дразнят стършелите в гнездото да видят какво ще стане. Бяха съвсем наясно с трудностите по щурмуването на Стълбата.

Всичко обаче подсказваше, че и Коравия крие гнусен номер в ръкава си.

Но, в общи линии, магьосническото представление вдъхна сили. Хората ни започваха да вярват, че има шанс да устоят.

Макар че кометата се рееше след звездите, а галактика лагерни огньове обсипваше Стълбата под нас, нощта облекчи поне временно усещането ми, че тези планински каньони са преломната точка на войната, седях на надвиснал над вражеските позиции скален ръб, облегнал брадичка на коленете си и умувах над последните новини от изтока. Шепота обсаждаше Скрежоград. Беше приключила с армията на Дрънкулката и беше победила Молеца и Боязливия сред говорещите камъни в Долината на страха. Изтокът постепенно се превръщаше в надгробна плоча за Бунта, по-тежка отколкото беше тази на север за нас.