Читать «Черният отряд» онлайн - страница 121
Глен Чарльз Кук
Нали бях разочарован, понеже не съм виждал кой знае какви забележителни номера на Покорените? Е, сега получих повече, отколкото ми се искаше. Трудно задържах вечерята в стомаха си, докато размишлявах върху ледената, зловеща пресметливост, вложена в планирането на този кошмар.
Страдах от една от онези кризи на гузна съвест, познати на всеки наемник й на малцина извън професията. Работата ми беше да разгромявам враговете на господаря. Обикновено, както мога. И небесата знаят, че Черният отряд е служил и на злодеи с черни като ада сърца, но имаше нещо грешно в онова, което се случваше там долу. Обръщайки поглед назад, струва ми се, всички го усетихме. Може би се пораждаше от зле разбраното чувство за солидарност с братята войници, които умират без възможност да се защитят.
Ние в братството имаме чувство за чест.
Грохотът на пороя и парата заглъхна. Върнах се отново на наблюдателницата си. С изключение на малки участъци, каньонът бе тъмен. Потърсих Покорения, когото бях видял преди. Беше изчезнал.
Над нас кометата изникна зад последните облаци, озарявайки нощта като лека подигравателна усмивка. Опашката й бе очевидно извита. Над назъбения хоризонт луната надникна предпазливо към измъчената земя.
От същата посока ревнаха рогове. Пискливите им гласове прескачаха ръба на паниката. После отстъпиха на приглушен от разстоянието тътен, който бързо се приближаваше. Звучеше като тежка битка с неясен изход. Хукнах към лазарета с убеждението, че скоро ще ми се отвори работа. Неизвестно защо не бях особено стреснат или разстроен.
Покрай мен куриери целенасочено се стрелкаха насам-натам. Капитана бе изградил усещането за ред и дисциплина у тези новаци.
Нещо прелетя над главата ми. Мъж, седнал върху тъмен квадрат, засенчи за миг лунната светлина, насочвайки се към суматохата. Ловеца на души на летящото си килимче.
Ярковиолетова черупка сияеше около него. Килимът му със силно клатушкане се плъзна двайсетина метра встрани. Светлината отслабна, сви се около него и изчезна, като остави петна пред очите ми. Вдигнах рамене и поех нагоре по хълма.
Първите пострадали вече ме очакваха. Бях доволен донякъде. Това доказваше ефикасността и здравия разум на хладните умове под пара. Капитана беше сътворил чудеса.
Дрънченето на отрядите, които напредваха, потвърди подозрението ми, че това не е просто случайна атака от хора, които рядко предизвикват мрака. (Нощта принадлежи на Господарката). Необяснимо, но ни бяха обградили.
— Точно навреме показваш грозната си муцуна! — изръмжа Едноокия. — Ела насам! Чака ни операция. Накарах ги да нагласят светлината.
Измих се и се заех с работа. Лечителите на Господарката се включиха и положиха героични усилия. За пръв път, откакто приехме договора, имах чувството, че съм полезен на ранените.
Но те продължаваха да прииждат. Глъчката се увеличаваше прогресивно. Скоро стана очевидно, че нападението на Бунта през каньона е било измамен ход. Цялата бавна драма изобщо не е била съществена.
