Читать «Черният отряд» онлайн - страница 114

Огънят блъвна искри и изпука. Някой бе намерил сили да хвърли малко съчки. Пламъците лумнаха и пратиха облак боров дим към мен, и хвърлиха сенки, които затанцуваха по напрегнатите лица на картоиграчите. Едноокия плътно стискаше устни, защото губеше. Жабешката уста на Гоблин беше разтегната в неосъзната усмивка. Мълчаливия наподобяваше камък нали си е такъв. Брестака мислеше усилено, мръщейки се, докато пресмяташе вероятностите. Веселяка беше по-кисел от обикновено. Хубаво беше да го видя отново. Боях се, че сме го изгубили в Мъжеград.

Само един дребен метеор се търкулна по небосклона. Предадох се, затворих очи и се заслушах в ударите на сърцето си. Коравия иде. Коравия иде, тупкаше то. Отбиваше предупреждението си равномерно, в ритъм с марша на напредващите легиони.

Гарвана се настани до мен и подхвърли:

— Спокойна вечер…

— Затишие пред буря! — отвърнах. — Какво се мъти при висшестоящите и могъщите?

— Спорят ожесточено. Капитана, Ловеца и онзи новият, ги оставят да дрънкат. Според нашите така ще си излеят чувствата и ще са готови да слушат. Кой води?

— Гоблин.

— Едноокия не раздава ли отдолу на тестето?

— Така и не го хванахме.

— Чух всичко! — изръмжа чернокожият дребосък. — Някой ден, Гарван…

— Знам. Да имаш да вземаш — аз съм жабешкият принц. Знахар, ходил ли си на хълма, след като се смрачи?

— Не, защо?

— Забелязах необичайно явление на изток. Според мен е комета.

Сърцето ми прескочи един удар. Пресметнах бързо.

— Вероятно си прав. Време е да се връща!

Изправих се. Гарвана стана след мен. Изкачихме склона на хълма.

Всяко голямо събитие в сагата за Господарката и съпруга й е било предизвестено от комета. Безброй пророци на Бунта предсказват, че тя ще падне, когато същата опашата звезда отново профучи в небето. Но най-опасното им пророчество касае детето, което ще бъде преродената Бялата роза. Кръгът хвърля много енергия в опити да открие това хлапе.

Гарвана ме заведе на една височина, откъдето се виждаше увисналата ниско на изток звезда. Различаваше се съвсем ясно — смътно очертан сребърен връх на стрела яздеше небето. Взирах се дълго в нея, преди да отбележа:

— Май е насочена към Чар.

— И на мен така ми се стори… — той млъкна за миг. — Не ме бива по пророчествата, Знахар. Звучат ми като суеверия. Но това ме притеснява.

— Слушал си тези пророчества през целия си живот. Ще се изненадам, ако не са ти повлияли.

Той изсумтя, но обяснението ми не го удовлетвори. Смени темата:

— Обесеният донесе новини от изток. Шепота е превзела Ръждоград.

— Добри новини, добри новини — подхвърлих саркастично.

— Тя е превзела Ръждата и е обкръжила армията на Дрънкулката. До другото лято целият изток може да е в ръцете ни.

Погледнахме към каньона. Някои от предните отряди на Коравия бяха стигнали подножието на стръмнините. Приносителя на бури бе прекратила досегашните си атаки, за да се подготви за опита на Коравия да премине оттам.

— Значи всичко се свежда до нас — прошепнах. — Трябва да ги спрем тук, иначе няма да има голяма полза от победите на Шепота.