Читать «Черният отряд» онлайн - страница 112

Гвардеецът недоволстваше, че му се налага да изпълнява заповедите на Капитана. Никой от редовната армия не обича да получава нареждания от някакъв загубен наемник, който на всичкото отгоре е дошъл отвъд морето. Примъкнах се крадешком към Покорените. И установих, че не разбирам нито дума от разговора им. Говореха телекуре — език, загинал след падането на Владичеството.

Нечии пръсти докоснаха китката ми. Стреснат, погледнах надолу и надникнах в големите кафяви очи на Глезанка, която не бях виждал от дни. Тя направи няколко бързи жеста. Бях започнал да научавам знаците й. Искаше да ми покаже нещо.

Поведе ме към палатката на Гарвана, недалеч от тази на Капитана. Пъхна се вътре и се върна с дървена кукла. Много обич и умения бяха вложени в изработката й. Не мога да си представя откъде ги бе намерил, нито колко време бе загубил в направата й.

Глезанка забави движенията си с пръсти, за да проследя по-лесно мисълта й. Още не бях обучен много добре. Каза ми, че Гарвана е направил куклата, както бях предположил, и че сега й шие дрехи. Смяташе играчката за истинско съкровище. Като си спомних селото, където я намерихме, изобщо не се усъмних, че това е най-хубавата, която някога е имала.

Което всъщност разкрива доста за Гарвана, на вид толкова горчив, студен и мълчалив и като че ли запознат единствено със зловещата употреба на ножовете.

Поговорих няколко минути с Глезанка. Мислите й са успокоително еднопосочни, освежителен контраст в сравнение със света, изпълнен с двулични, уклончиви, непредсказуеми, вечно заговорничещи люде.

Нечия ръка стисна рамото ми — полугневно, полуприятелски.

— Капитана те търси, Знахар! — тъмните очи На Гарвана сияеха като обсидиан под полумесец. Престори се, че куклата е невидима. Харесва му да се представя за коравосърдечен, осъзнах.

— Добре — казах и се сбогувах с пръсти.

Беше ми приятно да се уча от Глезанка. И тя се забавляваше да ме учи. Според мен й вдъхваше самочувствие. Капитана смяташе да накара всички да научат нейния жестомимичен език като ценно допълнение към традиционните, но недостатъчни военни сигнали.

Нашият предводител ме погледна мрачно, когато пристигнах, но ми спести конското.

— Новите ти помощници и запаси са ей-там. Покажи им къде да отидат.

— Да, сър.

Отговорността го довършваше. Никога не бе командвал толкова хора, нито бе попадал в такива неблагоприятни условия — с невъзможни за изпълнение заповеди и пред съвсем несигурно бъдеще. От неговата позиция изглеждаше, че Господарката ще ни пожертва само за да спечели време. Ние от Отряда не сме ентусиазирани бойци. Но Стълбата на плача не можеше да бъде удържана с номера. По всичко личеше, че краят ни наближава.

Никой няма да пее песни в наша памет. Това е последното от Свободните братства на Катовар. Традициите и спомените ни ще пребъдат само в тези Анали. Ние сме собствените си единствени оплаквачи.

Черният отряд срещу целия свят. Така е било. Така и ще бъде.