Читать «Черният отряд» онлайн - страница 113

Помощта, която Господарката ми пращаше, се състоеше от двама квалифицирани полеви хирурзи и дузина калфи, усвоили в различна степен занаята, имаше и няколко каруци, натоварени с медицински запаси. Бях благодарен. Сега имах възможност да спася поне неколцина.

Отведох новодошлите в горичката, като им обясних как работя и ги оставих да се оправят с пациентите ми. След като се уверих, че не са абсолютно некомпетентни, огледах лазарета и се отдалечих.

Бях неспокоен. Не ми харесваше какво се случваше с Отряда. Бяхме се сдобили с твърде много нови последователи и отговорности. Старата близост беше изчезнала. Навремето виждах ежедневно всеки един от нашите хора. Сега имаше такива, с които не се бях срещал още от отстъплението в Мъжеград. Не знаех дали са мъртви, живи или пленени. Бях почти невротично разтревожен, че някои от хората ни са загинали и ще останат забравени.

Братството е нашето семейство. То ни обединява. Но в тези дни, с всичките нови северняшки лица, главната сила, която удържа Отряда единен, е отчаяното усилие на братята ни да запазят старата близост помежду ни. Усилието, което влагаме, белязва лицата на всички.

Отидох при един от предните наблюдателни постове, с изглед към ручей, който стремително се стичаше към каньоните. Далеч, далеч надолу, под мъглата, сияеше малък бляскав вир. От него извираше малко поточе, което се устремяваше към Ветровития окръг. То нямаше да завърши пътешествието си. Огледах хаотично струпаните Пясъчни кули и стръмни склонове. Над пустинята тътнеха и гърмяха буреносните облаци с мечове от светкавици, озаряващи краищата им. Напомниха ми за неприятностите, които ни гонеха по петите.

Коравия напредваше — при все яростта на Приносителя на бури. Допуснах, че утре ще ни настигне. Почудих се колко щети е претърпял от бурята. Със сигурност — недостатъчно.

Проследих една кафява грамада, която се тътреше надолу по стръмния път. Видоменителя се канеше да приложи специалните си ужасии. Можеше да влезе в лагера на Бунта като един от тях, да изсипе отровни магии в готварските им котли или да посее зараза в питейната им вода. Можеше да се превърне в сянката на мрака, от която всички се боят, да ги сваля един по един и да оставя само обезобразени трупове, които да изпълнят сърцата на живите с ужас. Завиждах му, макар че се отвращавах от него.

Звездите трепкаха над лагерния огън. Беше догорял до жарава, докато някои от нас, старите кучета, играехме тонк. Печелех от време на време.

— Излизам, докато още ви водя. Някой да иска мястото ми? — казах.

Огънах схванатите си крака и отстъпих встрани, облегнах се на един дънер и се загледах в небето. Звездите изглеждаха весели и приятелски настроени.

Въздухът бе студен и освежаващ, и неподвижен. Лагерът беше стихнал. Щурци и нощни птици пееха приспивните си песни. Светът дремеше мирно. Беше трудно човек да повярва, че това място скоро ще се превърне в бойно поле. Наместих се възможно най-удобно, загледан в успокоителните светлинки на звездите. Бях твърдо решен да се порадвам на мига. Можеше да се окаже последния ми спокоен дъх на този свят.