Читать «Черният отряд» онлайн - страница 11

Лейтенанта отново ни свика в офицерската столова. Капитана не губеше времето си.

— Положението е лошо — той закрачи насам-натам. — Берил иска нов Синдик. Всички фракции поотделно се обърнаха към Черния отряд с молба да не се намесва.

Моралната дилема нарастваше заедно със залозите.

— Не сме герои — продължи Капитана. — Яки сме. Упорити сме. Стараем се да спазваме договорите си. Но не гинем в името на предварително изгубени каузи.

Възразих — гласът на традицията, който се противопоставя на неизказаното му предложение.

— Залогът тук е оцеляването на Отряда, Знахар.

— Взели сме златото, Капитане. Честта ни е залогът в играта. От четири века Черният отряд е спазвал всяка буква от договорите си. Разгледай Книгата на Основанието, записана от хроникьора Корал, докато Отрядът служел на Архонта на Кокала — по време на въстанието на Хилядарите.

— Ти си я разглеждай, Знахар.

— Позовавам се на правото си на свободен войник! — раздразних се аз.

— Има правото да говори — съгласи се Лейтенанта. По-голям традиционалист е и от мен.

— Добре. Нека говори. Не е нужно да го слушаме — въздъхна Капитана.

Преразказвах им най-черните мигове в историята на Отряда… докато не осъзнах, че споря със самия себе си. Част от мен бе готова да престъпи буквата на договора.

— Свърши ли, Знахар?

Преглътнах.

— Намерете ми законова вратичка и се присъединявам към вас.

Тъпана ме поздрави с подигравателно барабанене. Едноокия се изкиска:

— Това е работа за Гоблин, Знахар. Бил е адвокат, преди да се захване със сводничество.

Гоблин се хвана на въдицата.

— Аз да съм бил адвокат? Майка ти е била на адвоката…

— Стига! — Капитана удари по масата. — И Знахаря е наша страна. Действайте! Намерете му вратичката!

Останалите — Дори Лейтенанта! — се спогледаха с облекчение. Като хроникьор моето мнение се приемаше с повече тежест, отколкото ми се искаше.

— Очевидният изход е унищожението на човека, с когото сме се обвързали — отбелязах. Думите ми увиснаха във въздуха като стара, кисела воня. Като смрадта в гробницата на форвалака. — В момента сме съсипани. Кой ще ни обвини, ако край нас се промъкне убиец?

— Имаш помийна яма вместо глава, Знахар — обади се Тъпана и отново забарабани в моя чест.

— Присмял се хърбел на щърбел. Ще запазим честта си, поне формално. И ние имаме провали. Не са по-редки от успехите ни.

— Идеята ми харесва — съгласи се Капитана. — И да се пръскаме, преди Синдика да се появи да пита какво става. Тъпан, ти остани. Имам задача за теб.

Настъпи нощта на писъците. Гореща, лепкава нощ — от онези, които изтриват и последната нишка, разделяща цивилизования човек от чудовището, което се таи в душата му. Писъците се носеха от пренаселени домове, където страхът и жегата бяха пропукали оковите на чудовището.

Студен вятър се втурна от пристанището, последван от тежки буреносни облаци и отнесе смрадта на Берил. Светкавици затанцуваха във въздуха. Пороят изми улиците. На утринната светлина градът изглеждаше напълно променен — стихнал, студен, чист.