Читать «Черният конник» онлайн - страница 4

Наум завърши четенето, погледна още веднъж от горе до долу ръкописа, сякаш се страхуваше да не е пропуснал нещо, изкашля се пак и едва тогава го подаде на стареца.

— Тежка съдба очаква Симеона — каза той след малко. — Щом князът е предупреден, то… Дано Симеон бъде разумен и не побърза да изпълни бащината воля. Дано го просветли небето.

— Защо да хленчим и да чакаме помощ от небето — възкликна Есхач. — Не е ли по-добре да пратим бърз гончия с ново писмо до Симеона и да му поръчаме да не се връща?

— Всичко съм обмислил — тежко и глухо отсече Борис. — Симеон ще дойде!

— За да го убият ли?

— Дори и да го убият — с мрачна упоритост повтори старецът.

— Не ти ли стига примерът на Гавриил и Яков?

— Не! И сто сина да имам, и стоте ще ги дам за правото дело. Пък накрая и сам ще сложа глава на дръвника.

Есхач замлъкна. Тежка въздишка се отрони от устата на Наума:

— Може би Христовата вяра заслужава такава скъпа жертва — каза той.

— Христовата вяра ли? — запита Борис със зле прикривана насмешка. — Да говорим без извъртане, брате Науме. За коя Христова вяра говориш?

— Как за коя? Не разбирам въпроса ти, брате Михаиле.

— Отговори, отговори. За коя Христова вяра са думите ти? За римската или за гръцката? Или може би приказката ти е за вярата на манихео-павликяните? Или на монофизите! На месалитяните? На иконоборците? Коя е Христовата вяра?

Наум не бе очаквал подобна нападка.

— Но и ти си християнин, брате Михаиле, и верующите дори светец те зоват. Нали ти покръсти в правата вяра народа си? Нали ти се отказа от престола, за да станеш божи служител?

— Така е. Но защо забравяш, че преди да стана християнин, аз бях хан и вожд на българското племе? Един истински вожд първо мисли за доброто на народа си, че едва тогава за вярата. За него всички вери са хубави, когато са от полза за княжеството.

— Не мога да те разбера — призна Наум. — Нима искаш да кажеш, че си покръстил народа не за да го просветиш в правата вяра, а за да има полза за княжеството?

— Разбира се.

— В словата ти има противоречие. Казваш, че християнството е от полза за народа, а същевременно искаш да изкараш, че то не е по-добра религия от другите.

— Наистина не ме разбираш — махна нетърпеливо ръка старият княз. — Христовата вяра е по-добра, по-мъдра и по-човечна от другите. Но всички велики вождове на българското племе досега са били езичници. Исперих и Тервел, Кардам и страшният Крум, Омуртаг и дори моят баща Пресиян бяха езичници. А нима техният живот отиде напразно? Нима езичеството им попречи да създадат славното българско княжество, което вече две столетия не дава сън на ромейските императори?