Читать «Черният конник» онлайн - страница 3
Цончо Родев
— Аз същото исках да кажа — намеси се и Есхач. — Ние сме с тебе, господарю, където и за каквото да ни поведеш. Но сега ние не сме ти полезни, щом ни държиш далеч от сърцето си.
Старецът ги слушаше търпеливо, гледаше ги изпод свъсените си вежди, а десницата му бавно гладеше дългата бяла брада. Имаше вид на човек, който за последен път се колебае, преди да вземе съдбоносно решение.
— Право говорите и двамата — каза най-после той. — Глупец е слепецът, който не се доверява на тоягата, върху която се подпира. А вие, само вие останахте подкрепа за моята ръка. Всички други ме изоставиха — едни преминаха към Владимира, други се укриха в къртичи дупки от страх за кожата си. Само вие — повтори той пак замислено. — Грях ще сторя да мълча повече.
Борис отметна полата на власеницата, бръкна в дълбокия джоб, пришит от вътрешната й страна, и извади скрития там свитък.
— Един препис при Владимира и един у мене. Ето, брате Науме, прочети го ти.
Наум пое свитъка, разгъна го, хвърли бърз поглед върху него, изкашля се и зачете бавно:
— „Симеоне! Неволята ме накара да изляза от манастира, неволята ме накара да сменя благочестивия и богоугоден живот в светата обител с греховните човешки дела, пак неволята ме накара да уловя пачето перо, за да ти пиша.
За всичко това причината е твоят по-стар брат Владимир, да бъде проклето името му. За три години, откакто го коронясах за български княз, той унищожи цялото дело на моя живот. Каквото аз съградих, той го срина.
Лицемерна и подла е била предишната му смиреност пред бога и пред бащината воля. Щом зае престола, той се огради с лоши съветници, пройдохи, пияници и разгулни жени. Отрече се от Христовата вяра, върна се към езичеството и преследва всички християни. Забрани да го зоват с християнското му име Владимир, а се нарича пак със старото, езическото Расате.
Стана пръв гонител на славяните. Колкото аз се мъчих да сродя и побратимя българите и славяните, толкова той въздига и обогатява едните и преследва другите. Славянска и християнска кръв се лее в княжеството, а няма здрава ръка, която да му попречи.
Безброй са неговите престъпления. Всеки, който се изпречи пред стъпките му, бива погубен. Същата участ споделя и онзи, от когото Владимир се страхува, че може да събере хора срещу него. Архиепископът, негова светост Йосиф, бе измъчван жестоко и сега е окован в тъмница само защото проповядваше борба срещу езичеството. Боила-тарканът твоят брат Гавриил, умря за една нощ, отровен със страшна злъч, която остави черни петна по кожата му. Другият ти брат Яков бе нападнат от преоблечени като разбойници люде на княза и бе ослепен; Владимир го заточи в манастир чак в Хърватия. Сестрите ти Епраксия и Анна той даде за жени на диви ханове далеч отвъд Дунава. Останах само аз. И ти, сине Симеоне. Всички други от рода ни ги няма вече.
Като предишен княз, като твой баща и като християнин, аз ти пиша това писмо, Симеоне, и те моля и съветвам да прекъснеш ученолюбивите си занятия и да се върнеш в престолнината Плиска, за да вразумиш с добро или с лошо княза Владимира. Досега той не е посмял да посегне и върху мене, но не зная дали някое утро не ще ме намерят удушен на одъра. Ако съм жив, като се върнеш — заедно ще поведем борбата. Ако дотогава умра — води я сам, сине Симеоне.
Аз те благославям.
