Читать «Черният конник» онлайн - страница 6

— Да, разбрах те — наруши най-после мълчанието Наум. — Но — прости ми за искреността, брате Михаиле — разочарован съм. Аз все мислех, че ти така, от просветление на сърцето си прегърнал кръста Христов, пък то било… от хитра сметка и хладна княжеска мъдрост. Та значи и борбата ти срещу Владимира не е борба на християнин, а…

— Може и така да е — прекъсна го Борис. — Ако Владимир беше държал кормилото на княжеството, както го държах аз, сега нямаше да бъда тук, а щях мирно да се радвам на старините си в манастира. Той се връща към езичеството, за да отвори отново старата пропаст между българите и славяните, да направи едните господари, а другите роби. Той отнема земите на славянските първенци, прокужда ги. Отрече се и от славянското си име и взе пак старото, българското. Славянски крак в двореца не се допуща. Нито един славянски старейшина не е вече в свитата му. А кои останаха? — Кавханът Цок, пияницата, който прекара цялото богатство на баща си през ненаситното си гърло; ичиргу-боилът Окорсис, който не умее нищо друго, освен да доставя нови наложници на княза; онази маймуна Паган, хан-боилът коловър, дето и себе си не може да измами с глупавите си заклинания… А защо ти, Есхач, който си българин и велик боил, не влизаш вече в съвета на великите боили? Защото ти престана да мразиш славяните и не искаш да се връщаш към езичеството. Ето това е грешката на Владимира, която нито на този, нито на онзи свят ще простя.

— И затова ли викаш Симеона? — попита Есхач.

— Да, затова. Симеон е умен и мъдър — той ще намери начин да отреже главата на змията. А ако падне и Симеон — аз с моята ръка ще я отрежа… Старецът удари с ръка върху масата.

Слугата Сондоке, който досега бе подслушвал на вратата, се стресна от този шум и побърза да се отдръпне. После помисли малко върху чутия разговор, потри доволно ръце и лицето му се изкриви в хитра, доволна усмивка.

III

— И какво каза накрая баща ми? — запита Владимир. Цок и Окорсис се наведоха напред, за да чуят по-добре отговора.

— Каза, че щом дойде Симеон, и ще ти отреже главата. А ако той не може или не иска, сам княз Борис щял да го стори. „Ще се промъкна някоя вечер — казва — и хей така, като агне ще го заколя върху одъра.“

Владимир се облегна на трона, замисли се, после прошепна тихо на себе си:

— Ще видим чия глава ще падне първа… — След това продължи високо: — Багатур си ти, Сондоке! Нека така да ти бъде занапред името — Сондоке багатур! Да помнят людете кой е бил верен човек на хана Расате. На, вземи това — той подхвърли на слугата една кесия — и в бъдеще пак си отваряй ушите. Чуеш ли нещо — при мене. Ще има и още.

Сондоке мушна кесията в пазвата си, поклони се до земята и подхвана угоднически:

— Ювиги хане, защо ми даваш това злато? Аз съм твой верен слуга, а в жилите ми тече чиста българска кръв. Не съм ли достоен за по-друга награда?