Читать «Черният конник» онлайн - страница 38

Така бяха погълнати в мислите си, че не чуха раболепните стъпки на приближаващия към тях Сондоке.

— Господарю — извика слугата, като се просна по очи на стълбите пред престола, — господарю, позволи на твоя верен роб да смути великите ти мисли…

— А, ти ли си, Сондоке багатур — разсеяно продума Владимир. — Какво, нещо ново ли се е случило?

— Случи се, ювиги хане. Но заклевам ти се — аз нямам вина…

— Стани, стани — рече Владимир. В гласа му се долавяше пробудено любопитство. — Стани и разправяй спокойно. Не се съмнявам във верността ти.

Сондоке се изправи и окуражен от думите на хана, заразказва.

Предната вечер, след като се нахранил и изпил стакан вино, той усетил как клепачите му неудържимо натежават. Наплискал лицето си със студена вода, за да се разсъни, и застанал на пост пред вратата на стария княз. Но умората и сънливостта били по-силни от него — подпрял се на стената, поседнал… Когато се събудил, утрото вече било настъпило и в Малкия дворец царяло спокойствие.

— Е? — запита малко разочаровано Владимир. — Това ли имаше да ми кажеш? — Днес ханът имаше достатъчно собствени грижи, за да мисли и за сънищата на слугите си.

— Не е само това, господарю. Всяка вечер аз залепвам с пчелен мед един косъм на вратата на баща ти. Тази сутрин косъмът беше скъсан. През нощта някой е влизал в покойнината му или пък старецът е излизал…

— А! — неволно възкликна Окорсис.

— Баща ми има ли обичай да излиза и скита нощем? — смръщено запита ханът.

— Не, никога. Той заспива рано, става на разсъмване, но не излиза, а се моли пред иконите си.

Възцари се мълчание. Още объркан и смутен, Сондоке се прехвърляше от крак на крак и не знаеше дали очакват от него да се оттегли или да остане. Владимир продължаваше замислено да си играе с бича. Само по едно време устните му пробъбраха: „И все пак странно. Точно тази нощ…“ Най-сетне той се обърна към ичиргу-боила:

— Е, какво ще кажеш на това, Окорсис?

— Ще бъда откровен, светли хане: не допущам, в никакъв случай не допущам среднощните разбойничества да са дело на баща ти. Борис е смел, вярно е. Но маскираният конник е притежавал не само смелост, а и здрава, много здрава десница, каквато отдавна липсва на баща ти. — Кой знае защо, Владимир въздъхна облекчено и тази въздишка не убягна от вниманието на Окорсис. — Все пак — добави той — предлагам да разберем дали в храната и виното на Сондоке слугата, не е имало упойка. — Ичиргу-боилът се смяташе много изтънчен благородник, за да си позволи да назовава „багатур“ една слуга и доносчик. — Да наредя ли?

Владимир одобри с кимване на глава и Окорсис заповяда на слугата:

— Иди донеси, каквото е останало от вечерята ти. На идване доведи и едно куче.

Сондоке излезе и след малко се върна с парче недоядено месо, хляб и полуизпит стакан с вино. Един от ханските псетари водеше две вързани кучета.