Читать «Черният конник» онлайн - страница 37

— Това добре. А какво предлагаш?

— Предлагам да не оставяме Лазар да ни се присмива. Боритарканът не успя да го накаже тази нощ. Нищо. Ние да пратим стражи, да го хванем и затворим, а утре да му отрежем главата за страх и назидание на другите.

— И този път главата ти не роди нищо свястно — вдигна рамене ханът. — Ти забравяш, че ние приписваме „шегите“ на Хорациус на разбойници, не признаваме, че ги устройваме ние, и даже се заканваме да обесим злосторниците. Ако сега затворим Лазар, ще бъде все едно да изпратим глашатаи из града и пред всички да признаем, че ние самите сме „шегобийците“. Ти, Окорсис?

— Аз мисля, господарю, че колкото повече се гневим сега, толкова повече ще наливаме вода във воденицата на бъбривите славяни. Според мене, най-добре е да не правим нищо и людете сами ще забравят за този маскиран негодник.

— И това не струва. Всеки ще рече, че сме се уплашили.

Окорсис понечи да възрази нещо, но размисли и затвори уста. Може би неговото предложение беше най-правилното, но на ичиргу-боипа липсваше достатъчно упоритост, воля и самочувствие, за да го защити.

— Твоето мнение, Паган?

Хан-боилът коловър се сепна така, сякаш думите на Владимир го върнаха от онзи свят.

— Какво… Какво говорите, господарю?…

— О, той дори не чул за какво говорим! Съвземи се, човече, или иди си полей главата със студена вода. Питам те какво да правим сега?

— Аз не знам… Аз… аз… — забъбра отчаяно Паган. — Аз… не знам какво да кажа…

— Ясно. С тебе всичко ми е ясно. — В гласа на Владимир се смесваха ирония и отвращение. — А ти, Хорациус?

Боритарканът отговори спокойно, но зад спокойствието му личаха озлобление и сурова решимост:

— Аз мисля, господарю, че донякъде кавханът Цок имаше право. Истина е, че ако не ударим още по-здраво, отколкото досега, славяните пак ще вдигнат глава. Истина е и това, че тъкмо Лазар трябва да бъде изкупителната жертва. Така ние ще покажем, че онзи, когото сме решили да накажем, не може да отбегне съдбата си. Но да го задържаме би било наистина непоправима глупост. Тази работа трябва да се свърши бързо и чисто. И с нея ще се заема аз още тази нощ. Честна дума, утре разните славяни и християни ще бъдат пак тихи и кротки, като овчици…

Владимир мисли дълго, преди да каже последната си воля. Но най-сетне кимна и отсече:

— Да, това е най-доброто. Но внимавай, Хорациус. — Той се усмихна подигравателно. — Ако губиш всяка вечер по дузина воини, ще се наложи през ден да подменям дружината ти с нови люде…

Хорациус Барка не отговори, но лицето му се сгърчи злобно.

Ичиргу-боилът с мъка сподави една доволна усмивка.

V

Замислен, с обронена на гърдите глава, Владимир седеше на престола. Ръцете му се развличаха с един гъвкав бич, направен от изкусно обработени и сплетени конски жили, а погледът му полека се плъзгаше по пъстроцветните мозайки на залата. Застанал прав до него, Окорсис мълчеше и с блуждаещи очи следеше змийската игра на бича. Никой от двамата не би го признал, но в този час и Владимир, и Окорсис изпитваха тревога, загриженост, сякаш усещаха смътна и неясна заплаха. Нещо ново ставаше около тях, нещо, което те чувствуваха с цялото си същество, но още не можеха да определят и назоват. Ала то съществуваше. И ги потискаше.