Читать «Черният конник» онлайн - страница 20

По време на пиршеството невидими свирачи изпълваха залата с тиха, но дива и страстна музика, която караше кръвта да се разлудува в жилите. От време на време между масите се втурваха цели рояци облечени само в тънки полупрозрачни свилени дрехи танцувачки, които извиваха тела в кръшни и сластни игри. Понякога излизаха ловки борци с могъщи мускули, които сплитаха нарочно омазнените си тела в красиви сръчни хватки и предизвикваха неспирните възторжени викове на зрителите.

Но най-голямата изненада дойде в самия разгар на пиршеството. Бе излязла една двойка опитни бойци, които с притъпени мечове водеха красив за окото бой. Те се нападаха с устрем и ловкост, спокойно и разумно се отбраняваха, мечовете им звънтяха един в друг или по шлемовете, раменниците и кръглите щитове, изобщо във всяко движение имаше толкова бързина, изящество и пресметната сила, че не можеше да не развълнуват зрителите.

Те се сражаваха дълго, упорито. Единият се биеше главно със сила. Той стоеше с широко разтворени крака, щитът в лявата му ръка го прикриваше, а с дясната нанасяше страхотни удари, които отчекваха частици от железния щит на противника му. Другият му отстъпваше по сила, но очевидно владееше меча с много по-голямо изкуство. Той имаше котешка пъргавина и ловкост, избягваше ударите, прикриваше се, нападаше светкавично и веднага се отдръпваше, за да премине подир миг в ново настъпление.

Най-сетне борбата завърши. Първият боец нанесе ужасяващ удар с меча. Другият се престори, че ще подложи щита си, но изведнъж се отдръпна и мечът със свистене процепи въздуха и се заби в пода. Тогава вторият подскочи напред и мушна под раменника. Всички забелязаха успешния удар, пък и малко кръв обагри дрехата на победения.

Победителят прибра меча и коленичи пред хана. Владимир го поздрави с няколко думи и му подхвърли малка кесия. Заваляха и други златни и сребърни монети. Боецът ги прибра, поклони се на всички и се приготви да излезе.

Неочаквано Хорациус Барка скочи на крака, пристъпи напред и се обърна към Владимира:

— Княже, разреши ми да премеря и аз сили с този юначага.

Чрез тълмачите си Владимир отговори:

— Пази се, чужденецо. Този боец е прославен майстор на меча.

Хорациус вдигна насмешливо рамене и взе от земята търкалящия се меч на победения. Опита острието на пръста си, пък се засмя и го захвърли настрана.

— Това са играчки за деца — каза той. — Дайте истински.

— Дружбата ми с крал Арнулф не ми позволява да разреша този бой — намеси се пак Владимир. — Остави мечовете, храбри чужденецо, и се улови за чашата.

— Ето тука е рицарят Хуго фон Бернхайм. Ако пострадам в двубоя, той ще съобщи на краля, че аз съм го предизвикал.

Владимир нямаше какво да противоречи повече и мълчаливо заповяда на слугите да донесат мечове и въоръжение за чужденеца. Победителят от последната битка гледаше смутено и колебливо се местеше от крак на крак.